Решение № 7 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 356/2008 г.

Решение № 7 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 356/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молбата на Н. с. за о. при президента на РБългария за отмяна на решение от 9.08.2004 г. по гр. д. № 495/2002 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с Решение № 923 от 4.07.2006 г. по гр. д. № 743/2005 г. на Върховният касационен съд, IV г. о. С това решение Софийски градски съд е оставил в сила решението на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Н. С. за о. при президента на РБългария, че д. Н., т. Х. и К. Д. са собственици на празно място от около 1335 кв. м., представляващо им.пл. № 1, кв.11, м. "Панорамен път" - специални нужди-вилна зона "Беловодски път", гр. С., по новия план имот пл. № 652 и имотът им е ревандикиран, на основание чл. 108 ЗС. В молбата са отмяна са изложени твърдения, че с оглед новооткрити доказателства: акт за публична държавна собственост № 1 от 2.12.2004 г.; извадка от регулационен план на м."Панорамен път"; част от кадастрален лист 588 и 589 от кадастралния план на гр. С. скица № 336 на М. на отбраната; писмо № 0* от 7.01.2008 г. на "Агенция за дипломатически имоти в страната" ЕООД; копие от приемателно-предавателен протокол от 5.06.1990 г.; копие от приемателно-предавателен протокол от 8.08.1990 г.; копие от приемателно- предавателен протокол от 26.03.1991 г.; протокол № 2* от 1.04.2008 г. на НСО, протокол от 15.01.1973 г. и генерална сметка от 28.12.1972 г. е налице основанието по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) за отмяна на влязлото в сила решение. Ответницата по молбата за отмяна К. Д. Д. от гр. С. изразява становище, че молбата е недопустима и не е налице отменителното основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). М. С. на Р България изразява становище молбата като основателна да се уважи. Останалите ответници не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, петчленен състав намира молбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: Молителят се позовава на акт № 1 от 1.12.2004 г. за публична държавна собственост. Според него това доказателства е от съществено значение за изхода на спора, а именно за разрешаване на въпроса за собствеността на земята, предмет на иска за собственост, тъй като с него се установявало, че по отношение на целия терен, част от който е процесния имот са извършени отчуждавания и в последствие е отреден с регулационния план от 1962 г. за мероприятие, което е реализирано. Същият е отреден за специални нужди, ползван по такъв начин и не подлежи на реституция по реда на ЗВСОНИ. По отношение на останалите доказателства поддържа, че също са от съществено значение за изхода на спора. Представеният акт за публична държавна собственост не е ново доказателство по см. на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С Решение № 343 от 15.12.2007 г., постановено по гр. д. № 460/2007 г. Върховният касационен съд, петчленен състав е оставил без уважение молбата на Н. с. за о. при президента на Р България за отмяна на влязлото в сила решение, като е приел, че акта за публична държавна собственост не е от значение за решаването на делото. Това доказателство е било предмет на обсъждане от петчленен състав и е недопустимо повторното му обсъждане. Представената скица и извлечения от кадастралния план на гр. С. не са нови доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). В производството пред първоинстанционния съд са представени и приети като доказателства копие от неодобрен кадастрален план на гр. С., в. з. Бояна - Беловодски път, кадастрален лист № 588 и скица на имот пл. № 1, кв.11 по плана на м."Панорамен път-специални нужди-Беловодски път", одобрен със заповед № 452 от 1962 г., които са идентични с представените с молбата за отмяна. В производството по иска по чл. 108 ЗС е приета съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице при изготвяне на заключението е проследило статута на процесния имот по кадастралния и регулационен план, от които са представени посочените доказателства. Представеното писмо № 1* от 4.03.2008 г. на началника на НСО, протокол от 1.04.2008 г. установяващи предаване от "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД на Н. с. за о. наличните документи касаещи изграждането на обект ПП-32 в кв. Бояна, гр. С. и приложения опис на техническата документация, копия от протокол от 5.06.1990 г. и от 26.03.1991 г., протокол - акт 16 от 15.01.1973 г. и генерална сметка за държавната резиденция от 28.12.1972 г. не съставляват новооткрити доказателства по см. на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), които да са от значение за решаване на делото. Тези доказателства установяват предаването на техническата документация, свързана с изграждането на посочения в нея обект от една с. на друга, т. е. касаят взаимоотношения между молителя и трето лице. Представените решение на различни съдебни инстанции на гражданските и административни съдилища в страната по сходни казуси, между други страни също не представляват новооткрити доказателства по см. на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), тъй като нямат спрямо спорното правоотношение значението на новооткрити юридически или доказателствени факти. Отмяната по чл. 231 ГПК (отм.) е извънредно средство за контрол на влезли в сила неправилни решения само при наличието на изрично посочените основания за отмяна. Като специално средство за извънинстанционен контрол при отмяната не могат да се навеждат общите оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон, след като същите не могат да бъдат квалифицирани като основание по чл. 231 ГПК (отм.). Затова, изложените в молбата оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон не следва да бъдат обсъждани, тъй като не попадат във фактическите състави на чл. 231 ГПК (отм.). По изложените съображения, молбата на Н. с. за о. на президента на РБългария за отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.) на решение от 9.08.2004 г. по гр. д. № 495/2002 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с Решение № 923 от 4.07.2006 г. по гр. д. № 743/2005 г. на Върховният касационен съд, IV г. о., като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, петчленен състав