Решение № 11659 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2010 г.

Решение № 11659 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Михайлов Хаджиев от с. Върбина, Смолянска област, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Бойко Младенов от гр. Смолян, срещу решение № 80 от 1.04.2010 г. по адм. дело № 178/2009 г. на Административен съд - гр. Смолян. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Смолянският административен съд е отхвърлил оспорването, с което касационният жалбоподател е поискал да бъде обявена нищожност на разпореждане № 576 от 4.08.2008 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян. За да постанови този резултат административният съд е приел, че единственият довод, инвокиран от оспорващия - за липса на фактическо основание да бъде издадено оспореното от него разпореждане - не обуславя претендираната нищожност, а евентуално материална незаконосъобразност на разпореждането, но поради подаването на жалбата след срока по чл. 149, ал. 1 АПК съдът не може да се произнесе по този въпрос. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател Стефан Михайлов Хаджиев е бил учител по география в СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Върбина, Смолянска област и със заповед № 175 от 9.12.2002 г. директорът на училището е прекратил трудовото правоотношение между училището и жалбоподателя, считано от 16.12.2002 г. С решение от 24.01.2003 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Мадан (с. Върбина е в състава на Община Мадан) е отпуснал на касационния жалбоподател парично обезщетение за безработица в размер на 140 лв. месечно за времето от 16.01.2003 г. до 15.01.2004 г. С решение № 60 от 12.05.2003 г. по гр. дело № 9/2003 г. на Маданския районен съд, оставено в сила с решение № 363 от 28.11.2003 г. по гр. възз. дело № 374/2003 г. на Смолянския окръжен съд и с решение № 1496 от 5.10.2006 г. по гр. дело № 245/2004 г. на Върховния касационен съд, ГК, III г. о., заповед № 175 от 9.12.2002 г. на директора на училището е отменена и жалбоподателят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. След отмяната на уволнението, касационният жалбоподател е предявил иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) за сумата 2070 лв., от които 1860 лв. обезщетение за период от 6 месеца при брутно трудово възнаграждение от 310 лв. месечно преди уволнението и 210 лв. здравни осигуровки за времето на принудителната безработица. С решение № 110 от 11.07.2007 г. по гр. дело № 218/2005 г. Маданският районен съд е осъдил СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Върбина да заплати на Стефан Михайлов Хаджиев сума в размер на 488,31 лв. обезщетение за оставането му без работа и 544,26 лв. мораторна лихва, изтекла до предявяването на иска (до 9.11.200 5 г.). За да постанови този резултат Маданският районен съд, въз основа на данните от изпълнена по делото съдебно - счетоводна експертиза, е приел, че "общият сбор на обезщетението в размер на шест брутни работни заплати за времето, през което Стефан Хаджиев е останал без работа, е 1703, 76 лв." (6 месеца х 283,96 лв. месечно), но тъй като "ищецът по делото е получил обезщетение за оставането му без работа в размер на 1215,45 лв., разликата между обезщетението в размер на шест брутни работни заплати и полученото обезщетение за безработен от ищеца се явява в размер на 488,32 лв.". Това решение е оставено в сила с решение № 394 от 18.12.2007 г. по адм. дело № 598/2007 г. на Смолянския окръжен съд, сезиран обаче само с въззивна жалба от училището - Стефан Михайлов Хаджиев не е подавал жалба срещу съдебното решение. При тези данни с разпореждане № 576 от 4.08.2008 г. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в РУСО - Смолян (ръководител на осигуряването за безработица) е разпоредило Стефан Михайлов Хаджиев да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода от 16.01.2003 г. до 15.07.2003 г., т. е. за шест месеца. Това разпореждане е основано на чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според която разпоредба изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, а както вече се каза този период в случая е 6 месеца. С оглед на тези данни, по които страните не спорят, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не е налице твърдяната от жалбоподателя нищожност на разпореждане № 576 от 4.08.2008 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в РУСО - Смолян. Налице е правно основание за издаването на това разпореждане и то е чл. 54е, ал. 1 КСО и е изрично посочено в мотивите на разпореждането. Налице е и фактическо основание - уволнение, което е отменено от районния съд като незаконно и получено (присъдено) обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Неправилно е било решение № 110 от 11.07.2007 г. по гр. дело № 218/2005 г. на Маданския районен съд, който от задължението на училището е приспаднал суми, изплатени от фонд "Безработица", а не от училището, но жалбоподателят Стефан Михайлов Хаджиев не е подал жалба срещу това решение и то е влязло в законна сила по отношение на него. Разпореждане № 576 от 4.08.2008 г. е законосъобразен акт и не е налице порок, обуславящ неговата недействителност (както нищожност, така и унищожаемост). Становището на Смолянския административен съд, че то е унищожаемо, е неоснователно. Макар не съвсем ясно и категорично, но в мотивите към решение № 48 от 20.03.2009 г. по адм. дело № 286/2008 г., с което Смолянският административен съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск, също е прието, че очевидната несправедливост по отношение на него е допусната с неправилното приспадане на полученото от него обезщетение за безработица от бюрото по труда, направено с цитираното вече решение № 110 от 11.07.2007 г. по гр. дело № 218/2005 г. на Маданския районен съд, което за съжаление вече е влязло в сила. А според действащия в страната правен ред само президентът може да опрощава несъбираеми държавни вземания - чл. 98, т. 12 от Конституцията. Административните съдилища нямат такова правомощие. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,