Решение № 9714 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 4208 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело 821/2025 г. Административен съд (АС) - Хасково, IV състав, е отхвърлил жалбата на М. Д. Д., гражданин на Сирия, срещу Решение 2287/07.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Д. Д., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Р. Георгиев. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и вместо него да постанови друго, с което да предостави на чужденеца статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди; и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2287/07.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на М. Д. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. Д. Д., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в Алкурие, обл. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение - женен, с 3 деца, професия дърводелец и работа в ресторант. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия за първи път през 2006 г., заминавайки нелегално за Ливан, където останал до 2010 г., след което се върнал обратно в родината си. През 2011 г. молителят отново бил заминал за Ливан, установявайки се в гр. Бейрут до 2018 г., когато отново се завърнал в родината си, сключил брак с настоящата си съпруга, след което отново заминал за Ливан. Според обясненията, дадени в интервюто, заради липсата на сигурност и стабилност в началото на месец септември 2024 г. от Ливан тръгнал за Сирия транзитно за Турция, където останал около две седмици, след което на 27.09.2024 г. влязъл незаконно в Република България, като сам потърсил закрила от властите в гр. София. Прието е, че в интервюто М. Д. Д. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в Сирия, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил подложен на преследване от групировки в Сирия, не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е отбил военната си служба, като от роднини разбрал, че е бил търсен за мобилизация. Заявил е също така, че майка му, двете му сестри и единият от братята му продължавали да живеят в родното му село в обл. Дейр Алзор, а съпругата и децата му се намирали в Ливан. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, липсата на спокойствие, сигурност и условия за живот. Подал молба за международна закрила в Република България, защото България била хубава, стабилна и сигурна страна, в която има работа, като тук можел да извика семейството и да образова децата си. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 29.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също била представена справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Д. Д.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. При анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на решението липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които можело да водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Наред с това не се установявало спрямо чужденеца да е осъществено и преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ или риск от бъдещо такова. Прието е, че в интервюто молителят изрично бил заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, като освен това не били установени дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната му по произход. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ органът се е позовал на справка, изготвена от директора на Дирекция Международна дейност при ДАБ, в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлявала официален свидетелстващ документ, удостоверяващ фактите, посочени в него. Предвид това според съда правилно органът е възприел посочената в справката информация, която освен това не е била оборена от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му. След анализ на обективираната в справка от 08.04.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, съдът е приел, че обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие, като макар същата да оставала сложна - то не са били налице ситуации, в които конфликтът да е достигал нива, при които да е съществувал реален риск непълнолетният чужденец да понесе тежки посегателства. Освен това кандидатът е изложил твърдения, че не е имал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Предвид информацията в справките, съдът е приел, че било налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променяло положението в негативна насока, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по - скоро положителни международните полети били възобновени, на 06.01.2025 г. СЗО осъществила първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна Сирия, провеждайки обучение за парамедици; имало вече сформирано преходно правителство на Сирия, като за министър на социалните въпроси и труда била назначена жена - член на християнското малцинство, а през месец март била приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период. Освен това в някои медии били налични данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад, като съгласно най-актуалната информация според ВКБООН в периода от 8 декември 2024 г. до 03.04.2025 г. близо 372 550 (, а според най-новите източници 1,05 милиона) вътрешно разселени лица се били завърнали по домовете си. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Предвид всичко изложено според съда политическата и икономическата ситуация, както и условията на живот и безопасност в Сирия се подобрявали. Дори и да се приемело, че бил налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в родината си или друго населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. На последно място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на М. Д. Д. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения нa материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. На първо място според касатора изброяването на причините за напускането на страната по произход, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не е изчерпателно, поради което личното му положение е следвало да бъде конкретно преценявано от съда. В този смисъл е посочено, че доколкото съществували данни, че чужденецът не бил отбил военната си служба, то според касатора съществувала заплаха за преследване от властите в страната му по произход по силата на условията на провежданата в Сирия мобилизация на мъжете от населението на тази страна и налагане на наказание поради това, че не е изпълнил задължения си към държавата. Необсъждането на това обстоятелство от органа според касатора е довело до съществено процесуално нарушение при издаването на административния акт обстоятелство, което не било отчетено от съда и станало причина за постановяването на необоснован съдебен акт. Наред с това е посочено, че изводите на съда по отношение наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут не съответстват на информацията, предоставена със справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. и справки: с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и с вх. МД-02-160/14.03.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, според която информация в Сирия бил налице въоръжен конфликт с характер на гражданска война, отличаващ се с безогледно насилие и разрушения на сгради и инфраструктура в населените места на територията на страната, включително в селището в Сирия, където е живял чужденецът преди да напусне страната си по произход фактори, създаващи реална опасност за сигурността и живота на молителя за международна закрила. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Д. Д.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 22.01.2025 г. интервю кандидатът за закрила сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия, а именно липсата на спокойствие, сигурност и условия за живот, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Наред с това предвид обстоятелство, че молителят е напуснал Сирия още още през 2006 г., заминавайки няколкократно нелегално за Ливан, където е живял от 2018 г. до заминаването си през месец септември 2024 г., то следва да се приеме, че в конкретният случай М. Д. Д. е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Наред с това задължението на молителя да отбие наборната си задължителна военна служба - също не би могло да обоснове страх от лично преследване, тъй като дори същият да има опасения от възможността да бъде взет за военна служба, то същите не са били подкрепени с никакви конкретни доказателства как е бил потърсен и дали действително е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Освен това твърденията на М. Д. Д., че не е отбил военната си служба, но разбрал от роднини, че е бил търсен за мобилизация не са посочени като мотив да напусне държавата му по произход. В допълнение следва да бъде посочено също, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., съдържаща информация за това какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия щяла да се превърне в армия от доброволци, в която населението щяло да бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, самата наборна служба била легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състояла главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. Д. Д. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде съобразено решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. Д. Д. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие сирийската територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Освен това според същата справка сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият самият М. Д. Д. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2287/07.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на М. Д. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,