Решение № 2214 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2008 г.

Решение № 2214 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Даниела Илиева - пълномощник на "професионална гимназия-Девня", гр. Девня, срещу решение № 1151 от 31.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1475 по описа за 2007 г. на Административен съд - Варна. С него е отменена заповед на кмета на община Девня, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрена застроената част от имот, като преписката е върната на административния орган за решаване на спора по същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението. Релевира се довод за нарушение на материалния закон. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от заинтересована страна, конституирана с определение в съдебното заседание на 19.03.2008 г., за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № 1002-312 от 2.07.2007 г. на кмета на община Девня, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ площта на имот № 562 от 9 668 кв. м, с определени граници по помощния план, която попада в описаните в заповедта урегулирани поземлени имоти, е определена като застроена. Съдът е установил активната легитимация на жалбоподателя и компетентността на органа, издал обжалваната заповед, според представените писмени доказателства. За установяване на застроената част на бившия имот съдът е приел основно и допълнително заключение на вещо лице. От експертните заключения е установил, че част от бившия имот попада в УПИ - за обществено застрояване (училище), кв. 160 - 3514 кв. м. Дворът на гимназията е определен като застроен, а в него има площ, която е свободна от застрояване. Определянето й е от компетентността на кмета на общината. При тези факти съдът е приел, че заповедта е издадена при нарушение на материалния закон и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е отменил заповедта, като е върнал преписката на административния орган за решаване на спора по същество. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон, решението му е необосновано, поради необсъждане на приложените по делото писмени доказателства. Това налага неговата отмяна според правомощията на касационната инстанция в чл. 222, ал. 1 АПК. Жалбата е била насочена срещу тази част от заповедта на кмета на общината, с която УПИ - за обществено застрояване (училище) е определена като застроена. В жалбата се е твърдяло, че площта от двора на училището не е нормативно прилежаща площ към сградата, поради което е направено и искане да се отмени заповедта и задължи административния орган да отреди за собственика й част от площта на двора. Искането е неоснователно. От акт № 3295 от 19.01.2001 г. за публична държавна собственост се установява, че дворното място на СПТУ по РПМСХП е с площ от 28 430 кв. м, като върху него се намират и сградите, описани на ред втори от акта. Правата върху имота са предоставени на МОН - СПТУ по РПМСХП - гр. Девня, съгласно описаното писмо на ред 9 от акта. Предходният акт за същия имот е бил съставен на 13.02.1992 г. или целият квартал 160 е публична държавна собственост. От данните по делото се установява, че мероприятието, за което е отреден кварталът е реализирано изцяло, а дворът на професионалната гимназия е обслужваща част към сградите и работилницата й. Независимо от това, че в кв. 160 от бившия имот № 562 попадат 3514 кв. м., правилно частта от имота е определена като застроена. Касае се за бивша земеделска земя, която е включена в урбанизираната част на града и върху нея държавата е реализирала комплексно мероприятие, което е извършено строителство според § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Приложимата хипотеза е чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ - терен, отреден за обществено мероприятие, което е реализирано. Комплексният характер на мероприятието, осъществено от държавата попада и в приложното поле на чл. 10б ЗСПЗЗ. При тези фактически обстоятелства законосъобразна е заповедта на кмета, с която имотът е определен като застроен. Неоснователен е доводът в първоначалната жалба, че заповедта на кмета не е мотивирана. По същността си заповедта на кмета на общината, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ представлява утвърждаване или одобряване на решението на техническата служба при общината. При обжалването й, предмет на съдебен контрол е решението на техническата служба на общината, с което се определя застроената част от имота. Поради това, че обжалваната заповед на кмета изцяло потвърждава решението на техническата служба, твърдението, че тя не е мотивирана е неоснователно. По изложените съображения жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 1, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение