Решение № 2047 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14281/2019 г.

Решение № 2047 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14281/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Варна, против решение № 1403/09.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3129/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № 3 Д/Д-В-375/22.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна. Изтъкват се доводи за недопустимост на оспорването на заповедта за временно настаняване, поради влязло в сила решение на Районен съд Варна, с което е допусната мярка за закрила "настаняване в приемно семейство". Поддържа се още, че решението е неправилно и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира неговата отмяна. Допълнително с частна жалба е обжалвано и постановеното по делото определение № 2481 от 02.10.2019 г., с което е изменено решение № 1403/09.07.2019 г. по адм. дело № 3129/2018 г. по описа на Административен съд Варна в частта относно разноските. Ответниците по касационната жалба – Н. Иванова и Г. Хаджирадев, чрез процесуален представител адв. Д. Петрова, с писмени становища оспорват касационната и частна жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил издадената на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДт), заповед № 3 Д/Д-В-375/22.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, с която е настанено спешно детето В. Х. в приемното семейство на Е. Димитрова и Н. Димитров като същото по необходимост ще ползва "заместваща приемна грижа" съгласно чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Видно от съдържанието на чл. 27, ал. 1 ЗЗДт в относимата към датата на издаване на заповедта редакция, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Съгласно чл. 27, ал. 6 от същия закон актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно оспорената заповед за временно настаняване е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Горното е в съответствие с установената практика по сходни казуси на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена в решение № 3351/07.03.2012 г. по адм. дело № 15017/2011 г., определение № 3578/22.03.2017 г. по административно дело № 1992/2017 г., определение № 11503/29.07.2019 г. по адм. дело № 5892/2019 г., определение № 16181/28.11.2019 г. по адм. дело № 13221/2019 г. В този смисъл тезата, която се поддържа от настоящия касационен състав е, че постановеното от Районен съд Варна решение № 1077/15.03.2019 г. по гр. дело № 18102/2018 г. по описа на Районен съд Варна, влязло в сила на 03.04.2019 г., с което е настанен В. Х. в приемно семейство, не е предпоставка да отпадне правния интерес на неговите родители Н. Иванова и Г. Хаджирадев от съдебно обжалване на заповедта за временно настаняване. Поради това обстоятелство не е налице правно основание за прекратяване на настоящото производство поради липса на предмет или на правен интерес от страна на Н. Иванова. С оглед предмета на административното производство по чл. 27 ЗЗДт следва да се приеме, че то има само временен характер и се различава от съдебното производство, което се провежда на основание чл. 28 от ЗЗДт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От установените по делото относими обстоятелства, които са послужили и като фактическо основание за издаване на заповедта за временно настаняване е видно, че административното производство е започнало след подаден сигнал вх. №СИГ/Д-В/829/19.10.2018 г. и социален доклад за оценка на риска за малолетното дете В. Х., изготвен от служители на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна. При посещение в жилището на семейството на В. Х., който е роден от съвместното съжителство между Н. Иванова и Г. Хаджирадев, компетентните длъжностни лица са констатирали, че детето видимо е в недобро здравословно състояние, босо, със занемарена лична хигиена. Детето живеело при много лоши хигиенно – битови условия. За В. липсвала семейна среда, както и адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание от страна на родителите. Последните имали нестабилни взаимоотношения и не проявявали критичност към хигиенно – битовите условия в жилището и необходимите грижи за детето. Социалният доклад е съставен във връзка с установен риск за детето и необходимост от предприемане на спешни мерки за закрила по ЗЗДт. Фактическите установявания в социалния доклад, както и обстоятелството, че липсват роднини, които да поемат грижите за детето, са обсъдени от служители на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, ведно с възможността за спешното му настаняване в приемно семейство. С цел да се осигури на детето семейна среда и индивидуална грижа, както и да се предотврати настаняването в специализирана институция, е издадена и процесната заповед, с която В. Х. е временно настанен в семейството на Е. и Н. Димитрови, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. По делото са били ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите от съда свидетели, които са установили лично възприети факти и обстоятелства, релевантни за правния спор. Същите се обсъдени от първоинстанционния съд и са ценени в съвкупност с останалите относими и необходими доказателства. Въз основа на установените обстоятелства в хода на съдебното производство, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради това, че при издаването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. След проверката на акта по реда на чл. 168 АПК е формиран краен извод за неговата незаконосъобразност и е отменен от съда. Решението е неправилно. В хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДт, която е релевантна за конкретния казус, може да бъде настанено извън семейството дете по т. 3 - чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат и по т. 4 - което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. От събраните по делото доказателства се установява, че са изпълнени предвидените предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДт за временно настаняване на детето. Доказателствата, които са ангажирани от административния орган във връзка с постановената заповед, сочат на безпротиворечив извод, че родителите на малолетното дете се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, като в случая се констатира, че макар детето да не е жертва на насилие в семейството, за него съществува сериозна опасност от увреждане на психическото, интелектуално и социално развитие. Действително след издаване на процесната заповед родителите на детето са предприели действия по ремонт на жилището, с цел подобряване на хигиенно – битовите условия, съответно бащата на В. – Г. Хаджирадев е подал заявление от 20.11.2018 г. до ДСП гр. Варна, децата му, вкл. и В. Х. да бъдат върнати в неговото семейство и да ползва социална услуга "Повишаване на родителския капацитет и оценка на родителския капацитет", но посочените действия не обосновават липсата на основанията за предприемане на съответната мярка за закрила. От представения доклад от Център за обществена подкрепа по договор № 133/06.12.2018 г. по първоинстанционното дело е видно, че към дата 02.01.2019 г. е невъзможно връщането на децата в биологичното семейство, предвид факта, че семейната среда е неблагоприятна и носи реални рискове за тяхното отглеждане. Представените пред първоинстанционния съд декларации, които съдът е кредитирал, са частни свидетелстващи документи. На същите не следва да бъде дадена вяра относно полаганите от родителите грижи спрямо детето, защото изложените в тях факти, са опровергани от представените по делото официални свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Постановеното решение от административния съд е неправилно, защото противоречи на материалния закон. Поради обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено ново решение по същество. Обжалваната заповед за временно настаняване е издадена от компетентен административен орган по чл. 27, ал. 1 ЗЗДт, в предвидената от закона форма. Налице са фактическите и правните основания, при наличието на които административният орган е постановил временното настаняване на малолетното дете извън биологичното му семейство, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Мярката за закрила е приета в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗДт. До произнасянето на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Мярката е в защита на най-добрия интерес на детето, досежно неговата закрила и безопасност, неговите основни физически, здравословни и емоционални нужди. В подкрепа на изложените аргументи са и констатациите в цитирания по–горе доклад, а именно, че и трите изведени деца, вкл. и В., са с емоционален регрес, силно повишена тревожност, както и индикации за преживяно системно психическо и физическо насилие. Отчитат се категорични дефицити в родителските умения и възприятия на родителите – Н. и Г., отделно от това взаимоотношенията между двамата са силно конфликтни, нестабилни и непредвидими. Безспорно е, че към момента на издаване на заповедта е налице трайна невъзможност на майката да отглежда и възпитава детето и обуславят фактическия състав на чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДет. за издаване на заповед по реда на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. за настаняването на В. Х. в приемно семейство. В хода на съдебното производство не са взети предвид данните от личния лекар за физическото, психическото и здравословното състояние на детето, качествата на родителите и липсата на финансови възможности за материално задоволяване на основни потребности, свързани с жилище, храна и облекло. Посочените обстоятелства сочат за съществуваща сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. В този смисъл са били налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето за настаняването им извън семейството, което е в негов "най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Освен това най-добрият интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни хипотези, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Към момента на постановяване на оспорения съдебен акт не са съществували данни за наличие на някое от основанията по чл. 29 от Закона за закрила на детето за прекратяване на временното настаняване. Наред с изложеното следва да се има предвид и това, че съобразно искане до Районен съд – Варна по чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, е постановено решение № 1077 от 15.03.2019 г. на РС - Варна по гр. д. № 18102/2018 г. (подлежащо на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДет.), с което всички деца в семейството, включително и Г., са настанени за отглеждане в приемно семейство за шестмесечен срок. Изложеното подкрепя наведените с касационната жалба доводи за неправилност на решението и законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваната заповед е съответна и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Приема се също в практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). Мярката за закрила в случая е ефективна, защото тя е своевременно предприета. В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.). Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че законосъобразно малолетното дете е временно настанено по реда и при условията по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт в приемно семейство. Издадената заповед на основание чл. 27, ал. 1 АПК е постановена при липса на основанията по чл. 146 АПК и е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като касаторът не е претендирал такива. Относно частната жалба, същата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК, вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед изхода на делото по главния спор, частната жалба е основателна по същество. Предвид липсата на основание за присъждане на разноски в полза на Н. Иванова и Г. Хаджирадев – жалбата им срещу административния акт е отхвърлена, се отменя решението и в частта, с която са присъдени разноски в тяхна полза в размер на 1000 лева. В тази връзка следва да бъде отменено и обжалваното от Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, постановено в производството по чл. 248 ГПК по делото, определение № 2481 от 02.10.2019 г., с което съдът се е произнесъл по искането за изменение на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,