Решение № 5130 от 16.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Осман, чрез адв. Т. Янева, срещу Решение 69 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 89 по описа за 2022 г. на Административен съд Шумен. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е Решение 2153-27-31 от 04.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Задължителни предписания ЗД-1-27-01050322 от 17.12.2021 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Шумен, с които е предписано заличаване на данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно за осигурителен стаж и доход за периода от 09.05.2019 г. до 05.10.2021 г. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по повод проверка от контролен орган на НОИ, възложена със Заповед 3P-5-27-01016209 от 13.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Шумен. В хода на проверката е установено, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин в ОД Земеделие -Шумен на 09.05.2019 г., пререгистрирана на 06.12.2019 г. и пререгистрирана на 07.12.2020 г. От ОД Земеделие Шумен са представени и три договора за наем на земеделски земи, съответно от 09.05.2019 г., от 03.12.2019 г. и от 03.12.2020 г. По силата на първия договор за наем от 09.05.2019 г., жалбоподателката е ползвала под наем поземлен имот - дворно место, находящо се в град Нови пазар, [улица], с площ от 200 кв. м. По силата на втория договор за наем от 03.12.2019 г., жалбоподателката е ползвала под наем поземлен имот - дворно место, находящо се в землището на град Нови пазар, с площ от 400 кв. м. и по силата на третия договор за наем от 03.12.2020 г. жалбоподателката е ползвала под наем дворно место, находящо се в град Нови пазар, [улица] площ от 400 кв. м., като по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2016 г., предмет и на трите договори за наем е един и същ имот, собственост на И. Осман - съпруг на жалбоподателката. Съобразно представените анкетни карти, ведно с приложени към тях анкетни формуляри, оспорващата е декларирала намерения за засети площи съответно 0,0200 хка и 0,0400 хка Други зеленчуци към 09.05.2019 г., 06.12.2019 г. и към 07.12.2020 г. Въз основа на поискана информация, с писмо от 12.05.2021 г. от ТД на НАП Варна, офис Шумен, на контролния орган е предоставена информация относно извършена проверка в информационната система, съгласно която, по отношение на жалбоподателката Т. Осман, има подадена ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2019 г. и няма подадена такава за 2020 г., като няма и регистрирани фискални устройства и подадени касови отчети и за двете години. Посочено е също, че лицето е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на 10.05.2019 г., с която е декларирало начало на дейност 09.05.2019 г. и вид на осигуряването - за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, като декларацията е подадена лично от лицето. Декларации, обр.1 за осигурителен стаж и доход за периода от м. май 2019 г. до м. септември 2020 г., са подени по електронен път с КЕП на упълномощено лице - Ю. Мустафова, а декларации, обр.1 за осигурителен стаж и доход за периода от м. октомври 2020 г. до м. февруари 2021 г., са подадени по електронен път с ПИК на лицето. В справката също е посочено, че няма подавани декларации от лицето по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ за дължим авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ през 2019 г. и 2020 г., както и не са налице в информационната система на НАП други данни, доказващи извършване на трудова дейност от лицето. В хода на проверката е изискана информация и от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Шумен и същата е била предоставена на контролните органи с писмо вх. 1029-27-1570#1 от 27.04.2021 г., в което е посочено, че от ОДБХ Шумен не са издавани удостоверения за регистрация по чл. 12 от Закона за храните (ЗХ) на обекти за производство и/или търговия с храни с ползвател Т. Осман и същата не е вписана в Националния регистър за бизнес операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Пред контролните органи жалбоподателката е представила писмено обяснение, в което посочила, че е регистрирана като земеделски производител при счетоводителя Ю. Мустафа на 09.05.2019 г , произвеждала е разни зеленчуци - зелен лук и марули и ги е продавала от вкъщи, като за всички продажби не е издавала фактури, имала само две. Разсадите ги е вземала от пазара и ги е продавала преди да излезе в болнични. Представила е и два броя фактури с дата на издаване 15.05.2019 г. и с предмет- продажба на зелен лук и салати/марули. При проверката е установено също, че на жалбоподателката са изплащани парични обезщетения от НОИ, както следва: - поради общо заболяване по чл. 40 от КСО за периода от 20.05.2019 г. до 07.08.2019 г.; - за бременност и раждане по чл. 48а от КСО за периода от 08.08.2019 г. до 20.12.2019 г.; - по чл. 50 от КСО с начална дата от 21.12.2019 г и по чл. 53 от КСО с начална дата 21.09.2020 г. Установено е, че жалбоподателката е прекъснала дейността като земеделски стопанин, считано от 06.10.2021 г. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол КП-5-27-01050308 от 17.12.2021 г., като въз основа на него контролният орган е приел, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 от КСО и същата не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни с декларация, обр. 1 за периода от 09.05.2019 г. до 05.10.2021 г., поради което са издадени Задължителни предписания ЗД-1-27-01050322 от 17.12.2021 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО на Т. Осман за периода от 09.05.2019 г. до 05.10.2021 г., с вид осигурен 13, декларация обр. 1. Задължителните предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ Шумен с жалба от 04.01.2022 г., която била отхвърлена с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-27-31 от 04.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ Шумен. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателката има качеството осигурено лице , по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, във връзка с § 1, ал. 1 т. 5 от ДР на КСО. С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице , съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на регистрация на Т. Осман като регистриран земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани не е единственото условие за възникване на осигурителни права и основание, въз основа на което да се приеме, че е осигурено лице по смисъла на закона. Правилен и обоснован е изводът на съда, че жалбоподателката, макар и формално да осъществява дейност като земеделски производител, следва да произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител, внасянето на осигурителни вноски са правни действия, но не изпълват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В конкретния случай, макар жалбоподателката да е представила две фактури за продажба на продукция, правилно не са били приети от съда за факти, доказващи, че осъществява трудова дейност, поради несъответствието в датите на тяхното издаване и фактическото деклариране за започване на дейността. Липсата на реално положен труд е в противоречие с определението за осигурено лице , като този извод не се разколебава и от свидетелските показания по делото. При изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,