Решение № 455 от 26.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 430/2010 г.

Решение № 455 от 26.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 430/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 582/2009 г. на П. окръжен съд и отмяна на определение от 14.09.2009 г. в частта му, с която е одобрено споразумение между О. та прокуратура в гр. П. и подсъдимия К. Д. П. Твърди се, че соченият в обвинителния акт период на престъпната дейност на П. е неправилно определен и това е довело до съществено нарушаване на правото на защита на осъдения. Съдът е следвало да откаже одобряване на споразумението и като не е сторил това е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на определението. В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитата на осъдения също счита, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните намери за установено следното: С влязлото в сила определение, П. т окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият К. Д. П. е признат за виновен в това, че за периода от 2007 г. до 14.05.2008 г. е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а от НК и на основание чл. 321, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 55 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода. Върховният касационен съд намира, че при постановяване на определението съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В кориците на делото се намира свидетелство за съдимост на П. и справка от затвора в гр. П. /лист 161/, от които е видно, че той е осъждан по нохд № № 942/04 г. и 647/07 г. Наказанието по първото дело е изтърпяно в периода от 26.04.2007 г. до 26.10.2007 г., след което е започнало изтърпяването на наказанието по нохд № 647/09 г. При тези данни е очевидно, че посоченият в обвинителния акт инкринимиран период не отразява правилно фактите по престъплението, защото в по-голямата част от него осъденият е бил в затвора и не би могъл да участва в организираната престъпна група. Съдът е разполагал с тази информация, доколкото тя е отразена в посочените документи, но не се е съобразил с нея и е одобрил споразумение, което противоречи на закона. П. е осъден в извършване на престъпление, чийто инкриминиран период не отразява правилно фактите от обективната действителност. Съдът е следвало да откаже одобрение на споразумението и да пристъпи към разглеждане на делото по общия ред. Допуснатото съществено процесуално нарушение налага отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение