Решение № 46 от 25.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 577/2011 г.

Решение № 46 от 25.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 577/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Т. Б. П. от [населено място]. чрез адв. М. Б. - САК е поискала с молба вх. 2747/20.12.2010 г. да се отмени влязло в сила Решение № 21 от 27.04.2007 г. по гр. д. № 525/2006 г. на ВКС- I отд. с което е оставено в сила Решение № 29.2006 г. по гр. д. № 977/2005 г. на ОС-Пазарджик, с което е оставено в сила Решение № 87/23.06.2005 г. по гр. д. № 251/2003 г. на РС-Велинград по допускане съдебна делба на недвижим имот- дворно място, парцел * отреден за имот пл. № * от кв. 210 по РП на [населено място], ведно с построените в имота постройки-триетажна масивна вила и масивна постройка и незастроено дворно място-парцел * отреден за имот пл. № * по РП на [населено място]. С молбата за отмяна, подадена през 2010 г., се поддържа, че влязлото в сила решение по допускане делбата на посочените недвижими имоти следва да бъде отменено, тъй като случайно, през м. ноември същата година молителката узнала, че нотариален акт № */39 г., на който титул за собственост ищците основават иска си за делба и легитимацията си като съсобственици на реституирания по ЗВСОНИ/ отчужден по реда на ЗОЕГПНС/ делбен имот, е различен от този, закупен от нея по НА Nо */2000 г., в която насока е представеното ново доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК- Удостоверение № 886/25.11.2010 г. и Скица - копие № 94-44-67/04.10.2010 г. С писмен отговор и защита в открито съдебно заседание ответниците по молбата за отмяна С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р. и Н. П. Н., чрез адв. С. К. - АК Ст. З. оспорват основателността на подадената молба за отмяна, претендират разноски, представят Списък на разноските. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С Решение № 87/23.06.2005 г. по гр. д. № 251/2003 г. на РС-Велинград е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото/ без участието на А. Л. Т. - гражданин на В., починал в хода на делото/, при посочените права по отношения на следните недвижими имота- дворно място, парцел * отреден за имот пл. № * от кв. 210 по РП на [населено място], ведно с построените в имота постройки-триетажна масивна вила и масивна постройка и незастроено дворно място-парцел * отреден за имот пл. № * по РП на [населено място]. Това решение е оставено в сила, като правилно и законосъобразно както от въззивната инстанция, така и от състав на ВКС, като въпросът с индивидуализацията на имотите и идентичността по регулационен статут и тази по НА № */1939 г. не е бил в нито един момент спорен проблем по делото, не е обсъждан от съда и не са събирани доказателства, след като имотите са възстановяване според описанието им по акта за одържавяване Nо 181/10.05.1945 г. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязло в сила решение на съда, може да бъде отменено/ при една от визираните хипотези/ при открити нови писмени доказателства или нови обстоятелства, когато същите са от значение за изхода на спора по делото, не са били известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. При преценка на представените с молбата за отмяна "нови писмени доказателства", настоящият състав на ВКС намира, че същите не могат да бъдат обусловят отмяна на посочените съдебни решение, тъй като не могат да бъдат квалифицирани като "нови писмени доказателства" по см. на закона, нито като доказателства, съдържащи данни за нови обстоятелства. За да е налице "ново обстоятелство " като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на това обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, което не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. В тази насока са и разясненията на ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, да не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факти от обективната действителност да се удостоверява/ доказва/ чрез веществен носител- писмен документ. "Новото доказателство" следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска. Представеното Удостоверение № 886/25.11.2010 г. и съпътстващата го Скица - копие № 94-44-67/04.10.2010 г. са ирелевантни за проведения делбен процес писмени доказателства. Нотариалният акт от */1939 г. касае закупуване на НИВА от наследодателката на останалите съделители в делбения процес, наследниците на С. Р. Н. и доколкото може да се поддържа теза, че това е недвижим имот, различен от делбения се явява неотносимо към спора за делба. Ангажираните с молбата за отмяна писмени доказателства, дори и да би се приело, че имат качеството на новооткрити по см. на закона, не могат да бъдат обусловят исканата отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото по делото няма поддържаната теза за липсата на идентичност на имотите - праводателите на самата молителка, легитимираща се като собственик по силата на сделка по НА № */25.11.97 г. са поискали да им се признае същата собственост, като възстановена на основание ЗВСОНИ, която е предмет и на делбата т. е след като всички участници /страни/ в делбата черпят права от един и същ правопораждащ факт- а именно възстановената собственост на С. Р. Н., то е нелогично в рамките на отменителното производство да се повдига въпросът за идентичност на обекта на делбата, в смисъл, че общата праводателка С. Н. не е била собственик на имота още към момента на одържавяването му по реда на ЗОЕГПНС. Представените писмени доказателства биха били от значение за спора, само ако праводателите-продавачите на Т. П. по сделката по НА № */21.06.2000 г. сочеха друг правопораждащ за наследството и реституцията факт - друга собственост, а не тази на С. Н. Молбата за отмяна не може да бъде уважена и по причина, че принципно делбата на чужд имот не е недействителна. Такава делба, доколкото имотът е на друго или други лица, не може да създаде собственост на лицата, участници в делбата. Влязлото в сила решение по извършване на делбата на чужд имот не може да се отмени, тъй като факта, че "делбения имот" е собственост на лице, извън тези посочени в решението по допускане или извършване на делбата, има самостоятелен път на защита на правото на собственост. Отмяна на влязло в сила решение не се допуска на основание факти, въз основа на които може да бъде проведена самостоятелна искова защита - да се отрекат правата на лицата, ако се счита, че въз основа на новите факти може да се стигне до правен резултата от вече получения с решението, чиято отмяна се иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците по молбата за отмяна имат право на разноски, поискани своевременно от процесуалния им представител адв. С. К. и установени от представените писмени доказателства, в размер на сумата 2000 лв. /две хиляди лева/. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия