Решение № 4271 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2949/2016 г.

Решение № 4271 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2949/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Р. Г. Г., от [населено място], срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Република България от 28.01.2016 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I - 8 "Калотина – Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447, 20", намиращи се на територията на [община], [община] и [община], Софийска област. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се отмени или измени в частта, с която се отчуждава и е определено обезщетение за недвижим имот описан в Приложение към т. 1 на решението: с номер по регистър [номер], нов № [номер], землище [населено място], [община], ЕКАТТЕ [номер], в населено място, начин на трайно ползване индивидуално застрояване, с обща площ 2. 049 дка, от които отчуждени 0. 787 дка, стойност на паричното обезщетение – 2932 лева. Твърди, че неправилно не е отчужден целият имот, както и че определената цена като обезщетение за отчужденият им имот е занижена и не съответства на действителната му пазарна цена, като не е определено обезщетение и за намиращите се в отчуждаваната част подобрения. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни – министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна Й. Г. Г. не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на имот с номер по регистър [номер], нов № [номер], землище [населено място], [община], в територия - населено място, начин на трайно ползване индивидуално застрояване, с обща площ 2. 049 дка, от които отчуждени 0. 787 дка, стойност на паричното обезщетение – 2952 лева. Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждавания имот се установява с представените по делото нотариален акт № 297, т. I, н. д. № 512/1972 г., нотариален акт № 243, т. I, н. д. № 654/1975 г. и удостоверение за наследници изх. № 2055/28.12.2015 г. на Столична община, район "Триадица". По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на обезщетението, определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, поради липса на пазарни аналози за имоти с характеристиките на отчуждавания в [населено място] за периода 29.05.2015-29.05.2014 г. е в размер на 4141 лева. Разликата с определения от административния орган размер на паричното обезщетение произтича от стойността на масивна жилищна сграда, чиято стойност не е включена за обезщетяване в обжалваната оценка. Съдът възприема заключението като мотивирано и компетентно, основано на събраните по делото доказателства, то не е и оспорено от страните по делото. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая отчуждавания имот попада в населено място и е с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване. Административния орган правилно е приел, че дължимото се равностойно парично обезщетение следва да се определи при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, тъй като не са извършени сделки с имоти, с подобни на отчуждавания характеристики в относимия период, които да основат пазарната му оценка. Въпреки дадените от съда изрични указания и възможност, жалбоподателя не ангажира доказателства, установяващи приложението на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Неправилно обаче в обжалваното решение е определен размера на дължимото се обезщетение. Видно от заключението на съдебно оценителната експертиза, равностойното парично обезщетение, определено съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, при съобразяване нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, възлиза на сума в размер на 4141 лева. Определеното от административния орган обезщетение е в размер от 2932 лева. Съдът намира, че следва да се увеличи размера на дължимото се обезщетение за имота с разликата, изведена от заключението на вещото лица. Същата произтича от стойността на сграда в частта от имота, подлежаща на отчуждаване, декларирана от собствениците и. Твърденията в жалбата за наличие и на други законно извършени строежи и налични подобрения в имота, предмет на отчуждаване, не се доказаха по делото, въпреки дадените изрични указания от съда в тази насока, а преместването на елементите на техническата инфраструктура, които се засягат от отчуждаването е за сметка на инвеститора на обекта. Останалите доводи на жалбоподателя излизат извън предмета на конкретния спор, определен от оспорения административен акт. В това производство не може да бъде обсъждано отчуждаване на незасегната част от имота на жалбоподателя. Размера на собствения на жалбоподателя имот, оставащ след отчуждаването, произтича от подробният устройствен план, въз основа на който то се извършва, като не се установява по делото този план да е обжалван в относимата му част. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено съгласно заключението на вещото лице, като равностойното парично обезщетение се определи в размер на 4141 лева. В останалата и част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по делото. Същото е основателно за сума в размер на 320 лева, внесен депозит за вещо лице и държавни такси, които разноски са действително направени и се установяват по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение