Решение № 5390 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 919/2021 г.

Решение № 5390 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 919/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 77, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на "Феникс Д." ООД със седалище и адрес на управление в гр. Д., обл. К., срещу решение № 276 от 24.11.2020 г. по адм. д. № 474 по описа за 2020 г. на Административен съд – К., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г. на директора на РИОСВ С.. Изложените доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 18 а, ал. 8 и 9 от АПК и на административнонаказателните разпоредби на ЗУО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – С. е оспорил касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение № 16-ДО-165-08 от 21.08.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – С., издадено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО, с което е отнето решение № 16-ДО-165-00/17.04.2013 г., последно изменено и допълнено с решение № 16-ДО-165-07/13.01.2020 г., за издаване на разрешение на "Феникс Д." ООД за извършване на дейности с отпадъци. На дружеството е наредено да предприеме действия, свързани с безопасното прекратяване на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена. За да постанови решението си, Кюстендилският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Изводите на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че с две влезли в сила наказателни постановления на дружеството са наложени две административни наказания на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО и на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗУО. Със заповед № ПАМ-2/03.02.2020 г. е наложена ПАМ – спиране дейностите по оползотворяване на отпадъци, както и експлоатацията на всички инсталации на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че решението е "един свободен преразказ", което обуславя липса на мотиви. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 а, ал. 2 от АПК първоинстанционният административен съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обсъдени са доказателствата по делото и доводите на страните, относими към процесуалноправната и материалноправната законосъобразност на оспорения акт. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 26 и чл. 34 от АПК. С писмо изх. № 3422 от 24.06.2020 г. РИОСВ - С. е предприела действия за уведомяване на дружеството за започване на производството по отнемане на издаденото разрешение № 16-ДО-165-00/17.04.2013 г. за извършване на дейности с отпадъци. На адреса на управление не е бил намерен представител, поради което уведомяването е било извършено при условията на чл. 18а, ал. 9 във вр. с чл. 26, ал. 2 от АПК. На адресата на акта е била предоставена възможност да се запознае с документите по преписката и да защити правата си. В хода на административното производство са били изяснени всички факти от значение за прилагане на материалния закон и тези факти не са били оборени в съдебното производство. Не се установяват твърдените в касационната жалба нарушения при прилагането на чл. 18 а, ал. 8 и 9 от АПК. На адреса на управление на дружеството, вписан в регистъра, не е бил намерен упълномощен представител, което е наложило връчването на уведомителното писмо за започване на административното производство да бъде извършено чрез залепването му на входната врата на административната сграда. С писмо изх. № 4469/31.07.2020 г. Директорът на РИОСВ – С. е уведомил дружеството, че уведомлението за започване на административното производство може да бъде получено и в деловодството на РИОСВ. Търсенето на контакт с управителя на дружеството чрез органите на РУ на МВР – Д. не е незаконна репресия, а действие, предприето поради необходимостта дружеството да бъде уведомено за провеждането на административно производство. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, които са нарушили правото на участниците в административното производство на защита или са повлияли на фактическите установявания. В хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за прилагане на материалния закон и издаване на акта. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Противно на твърдението на касатора, изводите на съда не са "голословни", а се основават на точното тълкуване на текста на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 75, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците: компетентният орган по чл. 67 отнема издаденото разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, когато за период от три години са извършени административни нарушения, за които лицето е било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II. От фактическа страна по делото е установено, че с влезли в сила наказателни постановления, издадени на основание разпоредби от глава шеста, раздел II от ЗУО, на дружеството са били наложени административни наказания за административни нарушения, извършени за период от три години. С наказателни постановления № 33-А-16/21.12.2018 г. и № 20-А-5/24.06.2019 г., издадени от Директора на РИОСВ – П., на жалбоподателя са наложени две административни наказания "имуществена санкция" на основание разпоредби от глава шеста, раздел II от ЗУО - съответно чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО и чл. 155, ал. 1 от ЗУО. И двете наказателни постановления са потвърдени с решения на Кюстендилския административен съд, постановени съответно по КАНД № 122/2019 г. и КАНД № 61/2020 г. Възражението на касатора, че двете наказателни постановления не са стабилизирани, тъй като биха могли да бъдат преразгледани при евентуално възобновяване на административнонаказателните производства по реда на чл. 70 и следв. от ЗАНН, е неоснователно. Споровете по законосъобразността на двете наказателни постановления, които са разрешени с влезли в сила съдебни решения, не подлежат на преразглеждане и пререшаване. Наказателните постановления са влезли в сила и не подлежат на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на акта по чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО, поради което изложените от касатора доводи за неправилно прилагане на посочените разпоредби от глава шеста, раздел II от ЗУО при прилагане на административните наказания са неотносими към предмета на настоящия спор. Фактическото основание за прилагане на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО - извършени административни нарушения за период от три години, за които лицето е било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II, е доказано. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,