Решение № 7898 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2020 г.

Решение № 7898 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. и М. М., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител К. М. чрез техния пълномощник срещу решение № 4927/23.09.2020 г. по адм. д. № 6728/2020 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столична община не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед No РА50-123 от 21.02.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във връка с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 135, ал. 5 ЗУТ се нарежда да се изработи служебно проект за изменение на ПУП–план за улична регулация и план за регулация на м. "с. Лозен" и м. с. "Долни Лозен" в обхват, посочен в заповедта в частта относно имот с идентификатор 44063.6226.139, който попада в УПИ VІІ-481 и УПИ VІІІ-481 от кв. 26 на м. Долни Лозен по неприложен план и проектирана улица между о. т. 59 до о. т. 60. С процесната заповед част според жалбата, част от имота е проектиран в нов УПИ XIII-139, а останалата част от имота е предвиден за улица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Имот 139 е неурегулиран, въпреки че по плана от 1927 г. същият попада в две УПИ-та: УПИ VІІ-481 и УПИ VІІІ-481 и в улица от юг между о. т. 59 и о. т. 60, която улица е неизградена. Планът от 1927 г. не е приложен. Съдът намира, че е сезиран с редовна жалба от заинтересовани страни по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като УПИ VІІ-481 като прилежащ на улица "Крушите" е предмет на плана. Същевременно жалбоподателите са заинтересовани страни и по отношение на УПИ УПИ VІІІ-481, но на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ като съседен на на УПИ VІІ-481, който от неурегулиран става регулиран. Съдът е възприел становището на вещото лице, че е налице промяна в обществено-икономическите условия с приемането на ОУП на София от 2009 г. Според съда са налице и условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като имотните граници не съвпадат с регулационните граници от 1927 г. По отношение на процесния имот с оспорената заповед се предвижда промяна на уличната регулация на ул. "Крушите" по имотни граници и разширение на габарита на съществуващата нерегулирана улица с около 2 м; регулиране на улицата между о. т. 59 и о. т. 60, като същата навлиза с половин до 1 метър по-малко в имота на жалбоподателите от предвиждането на плана от 1927 г. и регулиране на имот 139 в едно УПИ. Съществуващата в имота законно изградена сграда с постоянен статут се засяга от предвидената от плана улица между о. т. 59 и о. т. 60, предвидена по кафявите линии в мотивираното предложение, като половината от нея се засяга с 1, 5 м, а другата половина-с 0, 5 м. Според съда процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити-фактически и правни основания за издаването й и разпоредителна част. Що се отнася до съществуващата в имота законна двуетажна сграда, същата се засяга от уличната регулация по о. т. 59 до о. т. 60 съгласно мотивираното предложение. В процесната заповед обаче не се споменава, че планът ще се изработи по мотивираното предложение. Разликата между предвиденото в мотивираното предложение и текста на заповедта следва да се прецени от проектантите в хода на изработването на самия план, като при тази преценка следва да се съобрази съществуващата законно изградена сграда с постоянен статут, като ширината на улицата да бъде намалена, така че имотът на жалбодателите да се засегне с половин метър, без да се засяга сградата. Така постановеното решение е необосновано и материално незаконосъобразно: Според заключението на вещото лице определеният в обжалваната заповед обхват е различен от този на мотивираното предложение. Разликата е именно по отношение на имот 139, както в заповедта не се включва улицата от западната страна на кв. 26 между о. т. 60 и о. т. 1. Съгласно скиците на вещото лице към негово заключение според обхвата на обжалваната заповед имот 139 се урегулира в УПИ XIII-139, но само тази част от него, която е била част от УПИ VІІ-481 по неприложения план от 1927 г. По мотивираното предложение целият имот 139, който е част от УПИ VІІ-481 и УПИ VІІІ-481 се урегулира в УПИ XIII-139, като част от имота се предвижда за улица между о. т. 59 и о. т. 60. В самата заповед в нейната обстоятелствена част е записано, че всъщност предвижданията на плана са съобразени с мотивираното предложение, което е представено от пълномощниците на ответника по делото. Безспорно се установява от заключението на вещото лице, се обхватът на заповедта и този на мотивираното предложение се различават. На практика в обхвата на заповедта попада част от имот 139, така, както е очертан обхватът на заповедта със сини линии по заключението на вещото лице, а по мотивираното предложение попада целият имот, който се урегулира в нов УПИ XIII-139. Само на това основание заповедта е незаконосъобразна, тъй като е неясно точно какви са предвижданията на оспорената заповед досежно допуснатия за изработване проект на ПУР и ПУП по отношение на обжалваната част-имот с идентификатор 44063.6226.139. На второ място оспорената заповед за изработване проект за изменени на ПУП-ПУР и ПУП е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за промяна на границите на имотите, като съгласно одобрената кадастрална карта имотните граници следва да станат регулационни. По отношение за обжалваната част на заповедта досежно имот с идентификатор 44063.6226.139 това основание не е налице при следните съображения: На първо място според мотивираното предложение регулационните граници на новопредвиденият УПИ XIII-139 не съвпадат с имотните граници на имот с идентификатор 44063.6226.139, тъй като имотът се регулира и от запад с улица между о. т. 60 и о. т. 1. На второ място освен това според заключението на вещото, дадено в открито съдебно заседание регулацията на имота от юг и изток не е по имотните граници, поради което по отношение на имота не е налице посоченото в заповедта правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. На трето място регулацията на имот от юг с улица между о. т. 59 и о. т. 60 отнема от имота част и прокарва улицата така, че засяга законно построената сграда едната й част с 1, 5 м, а в другата част на сградата - с 0, 5 метра, което е недопустимо. Не може улична регулационна линия на имот да минава през законно построена сграда. Изтъкнатите от съда в тази насока съображения, че в бъдеще при изработването на плана това ще бъде съобразено, не се споделят от настоящата инстанция. Проектът за ПУП, както и самият ПУП следва да бъде съобразен с всички законно построени сгради, поради което евентуално бъдещо съобразяване със законови постулати, които са нарушени с обжалваната заповед и мотивираното предложение, върху което е базирана заповедта, е несъстоятелно. Такова съобразяване следва да е налице съгласно предвиденото с обжалваната заповед и придружаващото я мотивирано предложение. Предвид изложеното, като е приел заповедта в обжалваната за законосъобразен административен акт, съдът е постановил необосновано спрямо установените факти и противоречащо на приложимия материален закон решение. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в смисъл на отмяна на заповедта в обжалваната й част. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касаторите следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски за две инстанция в размер на 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лв. по приложен списък. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,