Решение № 6254 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2017 г.

Решение № 6254 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х. А., против решение № 126 от 1.12.2016 г., постановено по адм. дело № 153/2016 г. по описа на Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу разпореждане рег. № 6110р-7737/20.09.2016 г. на полицейски орган-младши експерт при РУ Д.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че оспореното разпореждане не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му, поради което не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В разпореждането е посочена като правно основание за издаването му единствено нормата на чл. 64 от ЗМВР, което е твърде общо, и административния акт съдържа само разпоредителна част, обективираща волеизявлението на органа, без да се посочени каквито и да е фактически основания за произнасянето му. Навежда доводи, че: -в случая се касае за гражданскоправни отношения, които следва да бъдат разрешени по предвидения за това ред, без да е необходима намеса на полицейски орган. -жалбата на претендиращото за собственост върху имота и сградата лице не поражда задължение за съдействие и за издаване на актове от страна на полицейските органи, тъй като същите нямат подобни нормативни задължения. -не следва полицейските органи да оказват съдействие на граждани или юридически лица при упражняване на техни граждански права или задължения, тъй като това са отношения в частноправната сфера и разрешаването им не попада във функциите на МВР. -обжалваното разпореждане е издадено при липса на материалноправно основание, а оттам и на предпоставките по чл. 64 от ЗМВР. -обжалваното разпореждане противоречи на целта на закона. Излага съображения, че: -оспореният акт е издаден в нарушение а чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и поради разминаване в приложимия процесуален закон, по който същия е издаден. -в акта по чл. 64 от ЗМВР липсват мотиви относно допуснато от административния орган предварително изпълнение, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не може да се установи наличието на някоя от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменено оспореното разпореждане на младши експерт при РУ Д.. Претендира разноски. Ответникът - полицейски орган при ОДМВР-К., РУ Д., младши експерт Е. Х. М., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателна касационна жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат Административен съд Х. е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма като една от формите за действителност по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. Съдът е счел, че административния акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е разпореждане от 20.09.2016 г. на мл. експерт при РУ Д., с което на осн. чл. 64 от ЗМВР полицейския орган разпорежда на М. Х. А. от гр. Д.: да напусне къщата в кв. Б. №..., която обитава противозаконно; да не се саморазправя с лицето М. Й. от гр. Д.; да не отправя обиди и закани. Посочен е срок до 28.09.2016 г. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Същевременно в ал. 5 на чл. 64 са посочени реквизитите на разпореждането, издадено в писмена форма. От прочита на цитирания текст е видно, че мотивите и разпоредителната част са елементи от определеното задължително съдържание на разпореждането по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. В настоящия случай като фактическо основание за издаване на разпореждането са посочени функциите по охрана на обществения ред, което обаче не кореспондира с посочените в разпоредителната му част права, задължения, начин и срок за изпълнение. В чл. 6 от ЗМВР са изброени основните дейности на министерството на вътрешните работи, част от които е и охранителната, която според чл. 41, ал. 1 от същия закон се изразява в дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Р. Б.. Посоченото законодателно уреждане на основните дейности на МВР обосновава извод, че извън тези дейности е намесата на полицейски орган при решаването на гражданскоправни спорове, какъвто видно от събраните по делото доказателства, е спора относно законосъобразното обитаване на къща в гр. Д., кв. Б. №..., между лицата М. Й., М. Х. А. и С. Х. А.. На следващо място определените задължения в т. 2 и т. 3 от разпоредителната част, е следвало да бъдат дадени във вид на писмено предупреждение от полицейския орган по реда и на основание чл. 65 от ЗМВР ако са били налице достатъчно данни и предположение, че дадено лице ще извърши нарушение на обществения ред или престъпление, а не по възприетия от административния орган ред на чл. 64 от ЗМВР, като следва да се отбележи, че разпореденото в т. 2 "да не се саморазправя" е неясно и от тази формулировка не може да се установи какво точно не следва да извършва лицето М. А. в контекста на установеното от полицейския орган по повод жалбата на М. Й. от 7.09.2016 г. до РУ Д.. Незаконосъобразен е извода на съда, че оспореният административен акт съответства на целта на закона. Опитът за разрешаване на обществени отношения не по предвидения от закона ред не постига целените от законодателя резултати по правомерно осъществяване на охранителната дейност по опазване на обществения ред, която следва да се реализира от полицейските органи чрез предвидените в чл. 14, ал. 2 от ЗМВР начини. От изложеното следва, че оспорената заповед, противно на приетото от административния съд, е издадена при липса на фактически основания и не съответства на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Основателни са оплакванията за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като изводите на съдебния състав не кореспондират със събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на соченото от касатора основание по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК се отмени като незаконосъобразно разпореждане рег. № 6110р-7737/20.09.2016 г. на полицейски орган-младши експерт при РУ Д.. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанции в размер на 5 лв., представляваща заплатена сума за държавна такса. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение