Решение № 1048 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2012 г.

Решение № 1048 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Григоров Земеделски от гр. Шумен срещу решение № 93 от 26.10.2012 г. по адм. дело № 188/2012 г. на Административен съд - Шумен. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началник на РУП - ОДМВР, не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Атанас Григоров Земеделски от гр. Шумен против заповед № 6944/2009 от 17.08.2009 г., издадена от началника на РУП - ОДМВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 6944 от 16.08.2009 г., поради отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и отказ да даде кръв за медицинско изследване. Съдът е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на това и в съответствие с обвързващата доказателствена сила на съставения акт е направил извод, че заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДП е законосъобразна. Решението е правилно. Административен съд - Шумен е достигнал до законосъобразен извод, че ограничителната мярка е наложена при наличие на фактически обстоятелства, покриващи състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен акт по чл. 189, ал. 1 от ЗдвП. Правилно е приел за неоснователни релевираните оплаквания за нарушения на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от АПК (посочени и като касационни основания), тъй като Атанас Григоров Земеделски от гр. Шумен е имал възможност да изложи своите доводи и възражение в хода на производството, респ. да упражни в пълен обем правото си на защита. Неоснователни се доводите в касационната жалба, свързани с приложението на чл. 142, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената разпоредба съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите към момента на издаването му, а последващи факти се вземат предвид само ако променят съществувалото към този момент правно положение. Под нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. В случая такива факти няма, а твърденията на касатора, свързани с действието на заповед № 6944/2009 от 17.08.2009 г., касаят изпълнението на индивидуалния административен акт и в този аспект са неотносими към въпроса за законосъобразността на наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. Правилни и обосновани са изводите на решаващия съд, че оспорената заповед не съдържа и отменителното основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като не противоречи на целта на закона. Основните оплаквания, релевирани в касационната жалба - относно момента на фактическото изземване на свидетелството за правоуправление, са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд и аргументирано са отхвърлени като неоснователни. Съдът правилно е посочил, че след като заповедта е издадена от компетентен орган, при наличие на законовите изисквания за налагане на ограничителната мярка към момента на постановяването й, привеждането й в изпълнение в по-късен момент или приспадането на времето от отнемане на свидетелството за правоуправление не съставлява основание за отмяната й. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд, обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,