Решение № 14274 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2011 г.

Решение № 14274 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на отбраната, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 6861/17.05.2011 г., по адм. д. № 1173/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Димитър Атанасов Димитров от гр. София срещу Заповед № РД-26-926/19.12.2009 г. на министъра на отбраната в оспорената й част по т. III. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Димитър Атанасов Димитров, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, обявил по жалба на Димитър Атанасов Димитров, за нищожна Заповед № РД-26-926/19.12.2009 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване, в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи", с ранг III младши, считано от 23.12.2009 г. За да постанови решението, тричленният състав е приел, че с оглед настъпили промени и приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и създаването на Институт по отбраната като юридическо лице, към който са преминали функциите на изпълняваната длъжност от жалбоподателя, министърът на отбраната не е имал компетенции да издаде процесната заповед. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че с § 2, ал. 1 от Постановление № 140/4.06.2009 г. на МС, влязло в сила на 1.07.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната, е създаден Институт по отбраната като юридическо лице, с регионални структури в гр. Ловеч и гр. Варна и с численост на персонала 190 щатни бройки. В оспорената заповед по т. III, изрично е записано като мотиви, че функциите по оценка на въоръжение, техника и имущества, на които е възстановен жалбоподателя Димитров по т. I на заповедта, не се изпълняват от Министерството на отбраната, считано от 1.07.2009 г. с оглед приетото постановление 140/2009 г. Съгласно § 4, ал. 2 на същото, служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на МО се уреждат в съответствие с чл. 87а ЗДСл, а в случая на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В с настоящия случай функциите, изпълнявани от Димитров са преминали в новосъздадения Институт по отбраната като юридическо лице, както е посочено в заповедта и неоснователно с касационната жалба се оспорва този факт. Правилно е прието, че компетентен да прекрати служебното правоотношение на Димитров след 1.07.2009 г., когато е влязло в сила ПМС 140/2009 г., е директорът на института, а не министърът на отбраната, след като е налице преминаване на една администрация в друга. С оглед изложеното, както и с оглед изложеното в мотивите към решението, които настоящата инстанция споделя, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че след като заповедта е издадена на 19.12.2009 г., тя е издадена от некомпетентен орган и обявил същата за нищожна. Решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 800 лв., видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК