Решение № 15715 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1883/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Андреев от [населено място], против решение 5585 от 27.09.2019 г., постановено по адм. дело 3178/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен предявения от него иск за обявяване на нищожност на Решение 5534 от 03.05.2017г. постановено по адм.д. 8564/2016г. на Върховния административен съд,петчленен състав.Изложени са доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК,тъй като в съдебно заседание на 25.09. 2019г. в две писмени заявления ищецът е поискал да се посочи правното основание на което е конституиран Омбудсмана на РБ,като ответник и че по тази причина не следва да се дава ход на делото, тъй като омбудсмана не носи отговорност за постановяване на съдебното решение. Ответникът - Омбудсман на РБългария не взема становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за недопустимост на съдебното производство по делото.,Счита,че след като е образувано адм.д. 1434/2019г. на АС - София - град между същите страни и на същото основание с иск за нищожност на основното съдебно решение, това производство образувано по иск за нищожност на допълнителното съдебно решение постановено по същото дело се явява недопустимо. Следва да се отмени решението и производството по образуваното адм.д.3178/19 година на АССГ да се прекрати, като недопустимо. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от А. Андреев иск за обявяване нищожността на Решение 5534 от 03.05.2017 г., постановено по административно дело 8564/2016г.,петчленен състав на Върховния административен съд.За да постанови този резултат административният съд е приел,че рещшението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата се от закона писмена форма, подписано е от съдебния състав.Приел е,че на основание чл. 176 от АПК,допълнителното решение е постановено от съда,който е постановил основното решение.Счел е още,че основното начало за публичност и непосредственост на гражданския процес залегнал в чл.11 от ГПК,налага разглеждането на делата устно в открито съдебно заседание,но не предполага неизменност на съдебния състав. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на касационния жалбоподател в съдебното производство не е нарушено по никакъв начин.В мотивите на съдебното решение са обсъдени всички негови възражения и доводи и са изложени подробни мотиви. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Според чл.128а, ал. 1 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, като се подават пред съответния административен съд. От доказателствата по делото е видно ,че с определение постановено по адм.д.11237 /2015 г. на АССГ - София град,на основание чл. 159,т 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Андреев против писмо изх. 3708/6.10. 2015 г. на Омбудсмана на РБ и производството по делото е прекратено. Страни са били по делото са били- ищецът и Омбудсмана на РБ,тъй като предмет на съдебен контрол е писмо издадено от Омбудсмана на РБ. С определение 3555 от 29.03. 2016 г. постановено по адм.д. 2745/ 2016 г. на Върховния административен съд е оставено в сила прекратителното определението на АССГ - София - град. С решение 11581 от 01.11. 2016 г. постановено по адм.д.8564 по описа на ВАС за 2016 г. е отхвърлено искането на Андреев за отмяна по реда на чл. 239 т.1-6 от АПК на определението постановено по адм. 2745 /2016 г. по описа на Върховния административен съд. С решение 5534 от 03.05. 2017 г. постановено по реда на чл. 176 от АПК по адм.д. 8564/2016 г. е отхвърлено искането на Андреев за тълкуване и допълване на решение 1181 от 01. 11. 2016 г. по адм.д. 8564/ 2016г. по описа на ВАС. В случая Административен съд София град е сезиран с иск за обявяване на нищожност на именно на цитираното допълнително решение 5534 от 03. 05 2017г. постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм.д. 8564 /2016 г.,по описа на съда с доводи за нищожност,тъй като в съдебния състав са участвали съдии,който не са участвали при постановяване на основното решение 11581/01.11.2016 г. по адм.д. 8564/ 2016г. по описа на ВАС . Първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които се приема, че съдебният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че решението, предмет на иска е действителен съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност.Както правилно е прието от първоинстанционния съд, принципът за непосредственост на процеса и неизменност на съдебния състав е приложим в наказателния процес,но този принцип не е заложен,като основно начало в гражданския и административния процес.Тълкуването на нормите на чл.176 АПК и чл.251 от ГПК, води до извода,че допълнителните съдебни решения и решенията по тълкуване на влезли в сила съдебни актове по граждански и административни дела да се постановяват от същия компетентен съд,който по правилата на родовата и местната подсъдност постановил основния съдебен акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необсъждане на въведени с негова писмената молбаа и от пълномощника му възражения ,че не може ответник в производството по делото да е Омбудсмана на РБ. На първо място от приложените две молби е видно,че ищецът не е поискал на основание чл.228 от ГПК заменяне на страна,което е допустимо в първата инстанция,но не и в касационната съдебна инстанция. Той е поискал да се посочи правно основание за конституиране на Омбудсмана и да не се дава ход на делто.Следва да се има предвид, че в разпоредбите на АПК не се съдържат конкретни норми, уреждащи страните, формата и съдържанието на исковата молба, предявена по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, с оглед на което съдът следва на основание чл. 144 АПК да прилага правилата на ГПК. В случая съдът не разполага с правомощие да конституира служебно ответник, защото в исковия процес е водещо диспозитивното начало, прогласено в чл. 6, ГПК, а не служебното начало, регламентирано в чл. 9 АПК, което е определящо в съдебно производство по оспорване на административни актове. Ето защо в исковото производство съдът няма правомощие да указва на ищеца срещу кого да предяви иска си или да променя посочения в исковата молба ответник, тъй като надлежната процесуална легитимация на ответника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и следователно - за неговата допустимост. Неоснователни са и доводите на прокуратурата за недопустимост на съдебното производство с оглед образуваното съдебно производство по иск за обяване на нищожност и на основното съдебно решение по адм.д.8564/ 2016 г. по описа на Върховния административен съд,по който иск е образувано друго дело в АССГ - София - град , а именно адм.д.1434/2019 г. по описа на съда. След като законът допуска самостоятелно обжалване на допълнителното съдебно решение,няма пречка да се предяви и иск за нищожност на допълнителното съдебно решени,както е в конкретния случай.Не е налице твърдяното от прокуратурата пълно съвпадение на делата по страни и предмет за да се приложи разпоредбата на чл.126 от ГПК приложим на основание чл.144 АПК. С оглед изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение