Решение № 1733 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2010 г.

Решение № 1733 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Зохаиб Манзур, гражданин на Пакистан, срещу решение № 105 от 1.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Пакистан. Решението е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е образувано по молба с вх. № 91 от 23.09.2009 г., подадена от Зохаиб Манзур, гражданин на Пакистан за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Председателят на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ. Запознал е молителят, чрез писмени указания на разбирам за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. В изпълнение на чл. 63а от ЗУБ, на 4.02.2010 г. и на 8.02.2010 г. с кандидата са проведени интервюта за изясняване на личната му бежанска история, обективирани в протоколи приложени по делото. Установено е, че причината за напускането на Пакистан е бягство от преподавателите на религиозно училище - медресе. Жалбоподателят твърди, че в продължение на 15 дни бил настанен във въпросното училище, където ги упоявали и убеждавали в необходимостта от Джихад (Свещена война). Зохаиб Манзур не бил съгласен с методите, прилагани в училището и избягал. Заминал за гр. Карачи. Там се запознал с младежи, с които заминал за Гърция. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № УП- 3999 от 15.02.2010 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Зохаиб Манзур. Към административната преписка е приложена справка на дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, съдържаща данни за държавното устройство в Пакистан, обществено-политическата обстановка, спазването на човешките права, възможностите за вътрешно преселване, отношението на властите към завърнали се кандидати за убежище. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази доказателствата по делото, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Зохаиб Манзур и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В производството пред ДАБ жалбоподателят твърди, че е напуснал Пакистан заради страха му от преследване от преподавателите в медресето, откъдето бил избягал. Правилен е изводът на административния орган, че бежанската история на кандидата е противоречива. Фактите от нея са непоследователни и нелогични - правилно административният орган е приел, че са налице несъответствия в изявленията на жалбоподателя във връзка със статута на училището и времето прекарано в него, времето прекарано в гр. Карачи, времето, в което е напуснал Пакистан. Тези несъответствия се доказват от приложените по делото протоколи от проведените с пакистанския гражданин интервюта. В решението си председателят се е позовал на справката от дирекция "МД" към ДАБ при МС, съгласно която пакистанското правителство се стреми към подобряване на международния имидж на страната и предприема мерки за ограничаване на проявите на религиозна и етническа нетърпимост. В Пакистан без ограничения от страна на властите действат местни и международни хуманитарни организации, които извършват разследвания и публикуват доклади по различни случаи, касаещи правата на човека. Цитираната справка като официален свидетелстващ документ е годно доказателствено средство ползващо се с материална доказателствена сила за фактите, които удостоверява. Поради това правилно административният орган е приел, че по отношение на кандидата не се установява преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на жалбоподателя. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение,