Решение № 1979 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12596/2013 г.

Решение № 1979 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12596/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна против решение № 1916/15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4207/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 551-6/26-27.07.2012 г. на ОС-Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на СО "Траката", СО "Горна Трака", СО "Ваялар", гр. Варна, в частта му по отношение на ПИ 1893 на СО "Траката" относно събирателна улица V клас между осови точки 272-483. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна Васил Тодоров Василев оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещо лице, че в частта по отношение на ПИ № 1893, одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ в размер на 337 кв. м., която съставлява 36,4 % от общата площ на имота от 927 кв. м. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица - две пътни платна с широчина по 3 м и два тротоара с широчина по 1,5 м. Оста на проектираната улица не следва оста на съществуващата улица, а е изместена в посока към имот № 1893, в резултат на което е засегната законно построената в същия имот масивна постройка и гараж, съответно от срещуположните имоти № 1819, 1820 и 1961 е отнета площ в размер по-малък в сравнение с този, който би се получил при разширяване на проектираната улица с еднакви размери и от двете страни на съществуващата ос. Тези безспорни установявания налагат извода, че одобреният ПУП-ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен като противоречащ на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК и чл. 125, ал. 4 ЗУТ, първата въвеждаща принципа за икономично осъществяване предвижданията на плана и възможност за целесъобразно устройство на територията, а втората, установяваща императивно изискване за съобразяване при одобряването на проекта за подробен устройствен план разрешените по преходен подробен план строежи. Неразглеждането и несъобразяването в оспорения ПУР на постигащите целта на закона по-благоприятни възможности за процедиране, представлява нарушение на принципа за съразмерност, водещо до материална незаконосъобразност на административния акт, както правилно приема първоинстанционният съд. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна, която е направила своевременно искане за това и ги е доказала до размер на платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,