Решение № 16131 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2009 г.

Решение № 16131 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) против решение № 34 от 29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 519/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните по жалбата страни, Иван Василев Стойков, Илия Иванов Стойков и Васил Иванов Стойков и тримата от гр. София, конституирани при условията на чл. 227 от ГПК считат същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 407 от 15.12.2008 г. на главния директор на СУСО, с което са потвърдени разпореждания № 0-21-999-99-00053399/10.10.2008 г.; № 0-21-999-99-000-53404 от 10.10.2008 г. и № 0-21-999-99-00053410/10.10.2008 г., издадени от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ досежно отказ за изплащане на Румяна Илиева Стойкова, от гр. София на парични обезщетения по болнични листове № 2803355/22.10.2007 г., № 2343989 от 27.11.2007 г. и № 2804961/5.02.2008 г. на МБАЛ "Царица Йоанна" ЕАД, гр. София и МЦ "Авицена" ЕООД, гр. София за времето от 8.10.2007 г. - 21.12.2007 г. и от 1.02.2008 г. - 25.02.2008 г. За да отмени оспорените административни актове, първоинстанционният съд е приел, че са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е установено, че Стойкова е работила по служебно правоотношение в Министерство на здравеопазването и по договор за управление и контрол като член на Съвета на директорите на УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев" ЕАД, гр. София. На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КСО е била осигурена за всички осигурени социални рискове. Притежавала е минимално изискуемия осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 от КСО. В периодите на неработоспособност е спазвала предписания и режим на лечение - стационарен и домашен. Получила е възнаграждение за изпълнение на задължения по договора за управление, изразяващи се в участие на три заседания на съвета на директорите на болничното заведение с даване на мнения по телефона по дневния ред. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурените лица при условията на изчерпателно изброените от чл. 46, ал. 1 от КСО хипотези като в процесния случай спорът е дали са налице основанията по т. 2, касаещи нарушаване режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Наведените доводи от органите по социално осигуряване са неоснователни. Получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на неработоспособност само по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи. За да е налице визираната хипотеза е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза. Нарушение би било налице, ако болната е напуснала болничното заведение или дома си в зависимост от предписания по чл. 15 от НМЕР режим или реализира действия несъвместими с дължимия процес по възстановяване на работоспособността. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правоотношението по управление и контрол има самостоятелна правна природа и решението на УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев" ЕАД, гр. София да изплати възнаграждение по сключения със Стойкова договор въпреки неприсъствието и на заседанията на съвета на директорите не следва да рефлектира върху правото на осигуреното лице да получи обезщетение по служебното си правоотношение с Министерството на здравеопазването. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответниците по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договори за правна защита и съдействие серия А № 0805209/6.11.2009 г. и серия А № 0805197 от 10.06.2009 г. възлизат на сумата от 600.00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,