Решение № 1180 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сърница, чрез юрк. Туджар като процесуален представител, против решение 556 от 01.07.2022 г., постановено по адм. дело 1196/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че от съда не е установена същността на подаденото заявление до административния орган, което е за урегулиране на имот 130 в УПИ II и за осигуряване на достъп до него чрез улица-тупик. Счита за незаконосъобразен изводът, че кметът на общината не разполага с компетентност да се произнесе по заявлението за издаване на разрешение за изработване на проект на план за регулация за имот, който попада в урбанизирана територия съгласно действащия за община Сърница общ устройствен план (ОУП), тъй като разработката е в обхват до един квартал, като се позовава на разпоредбата на чл. 124а, ал. ал. 2 във вр. с чл. 124б, ал. 5 ЗУТ. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответниците П. Йовчева, Ц. Йовчева, Г. Йовчева и С. Йовчев, чрез пълномощника си адв. Църцаров, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Д. Крумова и Д. Сираков, чрез особения си представител адв. Атанасова, в писмен отговор поддържат становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед З-00289/29.10.2019 г. на кмета на община Сърница, с която на основание чл. 124б, ал. 5 във вр. с чл. 124а, ал. 2 ЗУТ е отказано разрешаване изработването на проект за подробен устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР), с който да се създаде улица-тупик в имот 66 по плана на [квартал], гр. Сърница, за обслужване на имот 130 от достъп по искане с вх. СР-2626/23.08.2019 г. на Ц. Йовчева, П. Йовчева, Г. Йовчева и С. Йовчев, като не е одобрено и допълнително представеното със заявление с вх. ТСУ-0657 от 13.09.2019 г. задание по чл. 125 ЗУТ и скица - идейно предложение към него. С обжалваното решение, по оспорване на заявителите в административното производство, заповедта е обявена за нищожна. Съдебният акт е постановен в производство по чл. 226 АПК, след като с решение 10541 от 18.10.2021 г. по адм. дело 2323/2021 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение 728 от 30.09.2020 г. по адм. дело 1351/2019 г. на Административен съд Пазарджик, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания, свързани с изясняване на делото от фактическа страна. Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл при липса по административната преписка на основни писмени доказателства, които сочат налице ли е действащ за [квартал] подробен устройствен план план за улична регулация (ПУП-ПУР), одобрен с решение 28/30.01.2014 г. на Общински съвет Велинград, прогласен за нищожен частично със съдебно решение, което не е индивидуализирано и при липса на данни за влизането му в сила. При новото разглеждане на делото са допуснати и приети заключенията на две съдебно-технически експертизи. За да обоснове извод за нищожност на административния акт, съдът излага съображения за липса на компетентност на кмета на общината да издаде отказ за изработване на проект на подробен устройствен план по отношение на имоти, попадащи в неурегулирана територия, тъй като това правомощие е предоставено единствено на общинския съвет. Приема, че искането до административния орган е да се предвиди задънена улица по смисъла на чл. 81 ЗУТ, която норма е приложима за проектиране и осъществяване на задънена улица единствено при необходимост от осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти. Посочва, че в случая по отношение на имотите, намиращи се в рамките на [квартал], гр. Сърница не е имало и понастоящем няма одобрен кадастрален план или кадастрална карта, нито устройствен план за тяхната регулация, поради което представлява територия с неурегулирани поземлени имоти по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Излага съображения, че вместо планът по чл. 16 може да бъде създаден план за улична регулация (ПУР) и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, като задънената улица за осигуряване на достъп до ограничен брой имоти е част от устройствения план за регулация на улици (уличната регулация) на населеното място. Достига до извод, че компетентен да се произнесе по подаденото искане, касаещо имоти в неурегулирана територия, е общинският съвет, поради което като го разглежда по същество, кметът на община Сърница постановява административен акт извън своята материална компетентност. По тези съображения обявява неговата нищожност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Настоящият състав не споделя извода на съда за нищожност на оспорения отказ поради липса на компетентност на кмета на община Сърница да се произнесе по подаденото до него заявление. В случая се иска издаване на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план ПР за поземлен имот 130, кв. 10 по плана на [квартал], гр. Сърница, като според заданието се предвижда проектиране изцяло в границите на имот 66 на задънена улица с о т. 31в-31б, за достъп до имота, която се свързва с улица с о. т. 31а. От съществено значение за определянето на компетентния орган да издаде такова разрешение са обхвата и вида на разработката. Разпоредбата на чл. 124а ЗУТ регламентира издаването на разрешение за изработването на първоначален ПУП. Според чл. 124а, ал. 1 ЗУТ разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. Следващата алинея въвежда специална хипотеза за разрешаване изработването на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект. Нормата на чл. 135, ал. 1 - 3 ЗУТ определя компетентните органи и реда, по който те разрешават или отказват изработване на проект за изменение на действащ устройствен план. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за [квартал], гр. Сърница са изработени съответно през 1980 г. кадастрален план и през 1990 г. план за регулация и застрояване, като проектите не са одобрени, но се използват за ориентир относно местоположението и границите на имотите, за които има съставени нотариални актове и издадени строителни разрешения. Това обстоятелство изрично е посочено в оспорения отказ. За територията на [квартал] е налице действащ, одобрен с решение 28 по протокол 1 от заседание на 30.01.2014 г. на Общински съвет Велинград (към този момент населеното място попада в границите на община Велинград, отделено от нея и заедно със с. Медени поляни и с. Побит камък, образувано в отделна община Сърница с административен център гр. Сърница с Указ 177 на президента на Република България, обн. 29.07.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), план за улична регулация (ПУР). Същият по отношение на улица между о. т. 118-119-120-121-31б-31а, чието прокарване с ширина 4 м е предвидено през поземлени имоти 77, 78, 123, 124, 125, 126, 127 и 130, е обявен за нищожен с решение 466 от 03.10.2014 г. по адм. дело 257/2014 г. на Административен съд Пазарджик, влязло в сила на 04.11.2014 г. Независимо от принципно правилните съображения относно обхвата на ПУР, одобрен с решението на общински съвет Велинград, основани на дефиницията за квартал по смисъла на § 5 т. 10 ДР ЗУТ и предвид специалната разпоредба на чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост, първоинстанционният съд недопустимо коментира в мотивите си правилността на влязлото в сила съдебно решение. В цитирания съдебен акт и на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ като компетентен да одобри ПУП- план за улична регулация в обхват до един квартал е посочен кметът на общината. Влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен или изменен административен акт, а на още по-голямо основание, когато е обявен за нищожен, има действие по отношение на всички съобразно чл. 177, ал. 1 АПК. То е задължително за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария съгласно чл. 297 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Правилността на влязлото в сила съдебно решение не подлежи на обсъждане, а неговите правни последици следва да се зачитат от всички правораздавателни и административни органи. Следователно, за територията на [квартал] има одобрен и действащ ПУП-ПУР, с изключение на улицата между посочените осови точки. В случая от първоинстанционния съд не е съобразено, че предмет на разработката са два поземлени имота, които действително са неурегулирани наред с останалите в [квартал], но попадат в границите на урбанизираната територия на гр. Сърница. Това обстоятелство се установява и от представеното в касационното производство удостоверение ТСУ-0855 от 18.07.2022 г. След като [квартал] е включен в урбанизираната територия съгласно действащия ОУП на гр. Сърница, то при искане за издаване на разрешение за изработването на първоначален ПУП с обхват два имота ( 130 и 66), приложима се явява разпоредбата на чл. 124а, ал. 2 ЗУТ и компетентен да се произнесе е кметът на общината. Същият орган е компетентен да разреши или откаже изработването на проект за изменение на действащ ПУП в такъв обхват съгласно чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗУТ. От това следва, че и в двете хипотези кметът на община Сърница се явява компетентен орган, а не общинският съвет. В тази връзка изводът на съда, основан на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и чл. 16а ЗУТ, е неправилен. Настоящият състав приема, че оспореният отказ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивите на административния орган за постановяването му са напълно противоречиви. В тях е прието, че за [квартал] липсва одобрен кадастрален и регулационен план, но е налице одобрен ПУР за територията, с изключение на обявената за нищожна част от него. Отказът е мотивиран с подаденото искане за изработване на първоначален ПУП-ПР за създаване на улица тупик и с основанието по чл. 124а, ал. 2 във вр. с чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, но е обоснован с липсата на съгласие на съсобствениците на засегнатия имот 66 , което обстоятелство е относимо към процедурата за изменение на действащ план в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В случая касаторът се произнася по неясно и нередовно искане, от което не може да се установи действителната воля на заявителите. Това е така, защото представеното задание е за изработване на ПУП ПР на поземлен имот 130 по плана на [квартал] с цел създаване на улица-тупик съгласно ЗРП от 1980 г. за обслужване на имота, какъвто план не съществува. Видно от приложената скица-предложение към заявлението на нея е отразена улична регулация, за която се установява, че е одобрена с решението на общински съвет Велинград от 2014 г. (с изключение на улица между о. т. 118-119-120-121-31б-31а), като новопредвидената улица-тупик се свързва с улица в о.т. 31а. В същото време скицата - проект е за изменение на ПУП-ПР за поземлен имот 130, кв.10 по плана на [квартал], като в нея имотът е отразен в зелен цвят като УПИ II-130 за жилищно строителство. Становищата на страните относно предмета на заявлението също са напълно противоречиви. В касационната жалба административният орган се позовава на подаденото до него искане за урегулиране на имот 130 в самостоятелен УПИ. Заявителите в административното производство и оспорващи пред първата инстанция твърдят, че са поискали по реда на чл. 135, ал. и ал. 2 ЗУТ изменение на действащия за територията ПУП ПУР, изразяващо се в създаване на улица-тупик за обслужване на имота им, което обаче не съответства на представената скица-предложение. При неизяснените факти относно обхвата на искането, което се сочи и в касационната си жалба, кметът на община Сърница се произнася при смесване на двете процедури по издаване на разрешение за изработване на първоначален ПУП по чл. 124а, ал. 2 ЗУТ и за изменение на действащ такъв по чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗУТ. В нарушение на административнопроизводствените правила от него не е установена волята на заявителите и в какво се изразява искането им дали се претендира първоначално урегулиране на имот 130 по имотни граници с осигуряване на излаз на улица или се цели единствено изменение на действащата улична регулация за предвиждане на задънена улица за достъп до него, които подлежат на разглеждане по различен ред. Вместо да постановява отказ кметът на община Сърница е следвало съгласно чл. 30, ал. 2 АПК да даде указания на заявителите да конкретизират искането си и да представят съответно на него задание и/или скица-проект, след което да се произнесе в зависимост от направеното уточнение и извършване на преценка по какъв ред да процедира. Следва да се има предвид, че подаденото заявление от собствениците на поземлен имот 130 за учредяване на право на преминаване по чл. 192, ал. 2 ЗУТ по същото трасе не изключва възможността да претендират изменение на действащия ПУП-ПУР и създаване на задънена улица за достъп до него. Предвид изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 3 АПК. Като обявява нейната нищожност, първоинстанционният съд постановява решението си при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което административният акт се отмени и преписката се върне на кмета на община Сърница за ново произнасяне по заявлението с вх. СР-2626/23.08.2019 г. При този изход на спора и с оглед неблагоприятния за касатора краен резултат, община Сърница на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Йовчева, П. Йовчева, Г. Йовчева и С. Йовчев направените по делото разноски в общ размер на 910 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение