Решение № 8354 от 11.8.2023 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение11.08.2023 г.докладчик т Жанета Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 7693 от 14.12.2022 г. по адм. дело 5736/2021 г. по описа на Административния съд град-София И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалбата на "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна решение Ж-344 от 10.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ИЗПРАЩА преписката по жалба вх. Е-13-273-96/17.12.2020 г., подадена от ЮППИ ООД със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново разглеждане.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна, [улица], [ЕИК], разноски в размер на 2 420 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Мотиви

Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление град Варна е подало касационна жалба срещу решение 7693 от 14.12.2022 г. по адм. дело 5736/2021 г. по описа на Административния съд град-София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-344 от 10.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени акта на Комисията за енергийно и водно регулиране. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЮППИ ООД със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна и са налице касационните основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че ЮППИ ООД подало до "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна искане 2001018599/01.10.2020 г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 30 kW към електроразпределителната мрежа за обект с местонахождение: УПИ I, кв. 127, [улица], с идентификатор 16359.514.165.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Горна Оряховица, област Велико Търново. С искането са представени доказателства за собственост на ЮППИ ООД върху самостоятелен обект 16359.514.165.1.9, с отделно измерване на потреблението, находящ се в съществуващата в имота сграда с идентификатор 16359.514.165.1. На 09.11.2020 г. ЮППИ ООД било уведомено от "Електроразпределение Север АД с писмо 5579823/09.11.2020 г. за прекратяването на процедурата. Операторът изразил становище, че фотоволтаичната електроцентрала не може да бъде присъединена, тъй като ще се надвиши лимитът на сграда/имот до 30 kW. ЮППИ ООД подало до Комисията за енергийно и водно регулиране жалба с вх. Е-13-273-96/17.12.2020 г. След приключването на образуваното производство по чл. 22 ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране издала решение Ж-344 от 10.05.2021 г., с което дала на "Електроразпределение Север" АД задължителни указания за издаването на становище в 14-дневен срок, с посочени в него условията за присъединяване на "ЮППИ ООД на фотоволтаична централа, предвидена за изграждане в имот с административен адрес: град Горна Оряховица, [улица], като в 7-дневен срок след приключване на дейностите да предостави на органа доказателства за изпълнение на дадените указания. Комисията изложила мотиви, че Електроразпределение Север" АД е тълкувало превратно разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, обвързвайки общата инсталирана мощност за присъединяване на фотоволтаичната централа за цялата сграда, в която има обекти на клиенти, индивидуална собственост, "ЮППИ ООД имало учредено право на строеж върху съществуващата в поземления имот сграда за изграждане на централата. Ограничението до 30 кW се отнасяло за един обект за производството на електроенергия. Обстоятелството, че "ЮППИ ООД е собственик на друг обект в сградата със самостоятелно индивидуално измерване, не прeдставлявало пречка за присъединяването на фотоволтаичната централа. От правна страна административният съд приел, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране е прието от компетентен орган, с необходимото мнозинство, при спазване на производствените правила и на материалния закон. Съдът изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ не се прилага за обекти с обща инсталирана мощност до 30 kW, изградени върху покривни или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради или върху недвижими имоти към тях, разположени в урбанизирани територии. Административният съд възприел довода на административния орган, че ограничението на чл. 24, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници общата инсталирана мощност за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала, се отнася за всеки един енергиен обект за производство на електрическа енергия. Поради това административният съд отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД. В подадената срещу решението касационна жалба от Електроразпределение Север АД прави оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не изяснил обстоятелствата по делото. Оспорва се преценката на съда, че заявлението на ЮППИ ООД отговаря на изискванията на чл. 87 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия и че ограничението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ се отнася за всеки отделен обект, без да поставя ограничение на броя на обектите за производство на енергия от възобновяеми източници. Касационната инстанция намира, че Комисията за енергийно и водно регулиране е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт. Административният орган не е изпълнил задължението си да разреши спора по чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката между ЮППИ ООД и Електроразпределение Север АД. Не е извършено проучване на обстоятелствата, които се твърдят от заявените в жалбата на ЮППИ ООД факти. Съгласно чл. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, който урежда производството по чл. 22 ЗЕ, комисията проверява заявените данни и факти служебно. Тя пристъпва към решаването на преписката, когато счете всички факти и обстоятелства от значение за случая за изяснени и след като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Административният съд не е констатирал допуснатото от регулаторния орган нарушение на административнопроизводствените правила. Игнорирал е данните, че върху покрива на съществуващата сграда, изградена в имот с идентификатор 16359.514.165.1, вече има разположено фотоволтаично съоръжение с мощност 30 кW, собственост на ЮППИ ООД, което е присъединено към електроразпределителната мрежа с договор за присъединяване П-ГО20-253/4.06.2020 г. ,като е сключен и договор ПД-ГО20-268/23.09.2020 г. за достъп на производител на електрическа енергия до електроразпределителната мрежа. Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ въвежда облекчен ред за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които отговарят на следните условия: по т. 1 - с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; по т. 2 - с обща инсталирана мощност до 200 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии; по т. 3 - с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони и които са с инсталирана електрическа мощност до: а) 1,5 MW и използват биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто, при спазване изискванията на чл. 18, ал. 7 и за които инсталираната мощност се доказва съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката; б) 500 kW и използват биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство; по т. 4 - с инсталирана електрическа мощност до 1.5 MW включително, за производство на енергия от водноелектрически централи. Съгласно чл. 26 ЗЕВИ в случаите по чл. 18, ал. 2, чл. 24 и 25 се подават искания за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Разпоредбата на чл. 87 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи предвижда, че лицето, което има намерение да изгради обект за производство на електрическа енергия, отговарящ на условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, подава писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към оператора на съответната разпределителна мрежа. Лицето следва да е титуляр на право на собственост/друго вещно право върху имота/сградата или наемател, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Не може да се сподели тълкуването на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, възприето в решение Ж-344 от 10.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, според което е допустимо изграждането на няколко фотоволтаични електроцентрали, собственост на едно и също лице, чиято обща присъединена мощност надхвърля установената от закона мощност от 30 kW. Комисията за енергийно и водно регулиране е следвало да направи извод, че разглежданият от нея случай представлява пример на заобикаляне на закона от страна на инвеститора. Разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ урежда привилигировани условия за присъединяване като изключение от правилото на чл. 23 същия закон, но само ако енергийните обекти за производство на електрическа енергия, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; са с обща инсталирана мощност до 30 kW. Производителите не могат да се ползват от условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, ако изграждат повече от един енергиен обект с инсталирана мощност 30 кW върху сграда/сгради в поземлен имот или в поземлени имоти. Изграждането на повече от един обект е допустимо само когато общата инсталирана мощност не надвишава 30 kW. Целта на установения облекчен режим на присъединяване е да стимулира производството на енергия от възобновяеми източници, предимно за собствени нужди. Затова и законът изисква в имота да има сграда, като само остатъчното количество от произведената и неизползваната за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора на мрежата по предвидените в закона преференциални цени. Тъй като подпомагането е насочено към изграждането на малки обекти от производители, които са едновременно с това и потребители, не се изисква те да упражняват дейността въз основа на лиценз, а произведената от тях енергия се изкупува изцяло при привилегировани условия. Прилагането на привилегировани условия за енергийни обекти, които не отговарят на целта на закона, налага задължения на електроразпределителните дружества за присъединяването на такива обекти обективно води до по-високи разходи за тези дружества и съответно, до по-висока цена на енергията за крайните потребители, както и до неравнопоставеност на производителите, за които не се прилагат такива условия. Постановеното от административния съд решение, с което е отхвърлена жалбата на "Електроразпределение Север" АД, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния акт на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заявеното възнаграждение, в полза на "Електроразпределение Север" АД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции в размер, определен с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва: по 1000 лева адвокатско възнаграждение за всяка инстанция и общо 420 лева държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,