Решение № 11386 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2009 г.

Решение № 11386 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Сливен, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Рускова, против решение № 176 от 15.01.2009 г., постановено по адм. дело № 233/2008 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен негов отказ да отмени отчуждаването на недвижим имот от 1800 кв. м, в м. "Хисарлъка", гр. Сливен, отчужден през 1980 г., обективиран в писмо № 9400-19491 от 27.08.2008 г. и преписката е върната за ново произнасяне по искането на Александър Илиев Добрев. В касационната жалба бланкетно са посочени пороците на решението, обосноваващи неговата неправилност - необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и съдът произнасяйки се по същество да потвърди отказа на кмета на община Сливен. Ответникът - Александър Добрев Илиев, в писмено възражение, оспорва касационната жалба, като от своя страна прави искане касационната инстанция да се произнесе по същество като отмени отказа за отмяна на отчуждаването, разглеждайки го в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Посоченото искане не може да бъде разгледано, тъй като страната не е подала касационна жалба. Заинтересованата страна - "Декотекс" АД, гр. Сливен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че правилно съдът е приел административното производство за опорочено поради неизяснен ред, по който се иска възстановяване на собствеността. При наличие на възможност за произнасяне по реституционния закон или по чл. 31 от ЗОС, органът е следвало да изясни претенцията и съответно да изготви мотивиран отговор. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът приема, че е основателна, но не по изложените в същата бланкетни оплаквания, а по съображения за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, констатирани в рамките на извършения служебен контрол по чл. 218, ал. 2, предл. трето от АПК. Производството пред Административния съд - Сливен е образувано по жалба, подадена от Александър Добрев Илиев, против отказ на кмета на община Сливен да отмени отчуждаването на имот от 1800 кв. м, в м. "Хисарлъка", обективиран в писмо № 9400-19491 от 27.08.2008 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че в законовите срокове по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони и § 2 от ЗОСОИ от молителя не е постъпила молба за отмяна на отчуждаването на имота, с което е преклудирано правото да се иска отмяна, поради изтичане на преклузивните срокове по закона. Жалбоподателят е претендирал, че са налице основанията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. От доказателствата по делото, в това число и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че имотът на жалбодателя - овощна градина, незастроен имот № 54, м. "Хисарлъка" от 1800 кв. м е отчужден през 1980 г., със заповед на Председателя на ИК на ОНС за болничен комплекс, по реда на ЗТСУ. Отчуждени са общо 87 имота, като същите са обединени и е създаден УПИ - I, кв. 1 по плана на кв. Ново село - изток гр. Сливен, с отреждане за болничен комплекс. Площта на новосъздадения имот е 77 612 кв. м. Определен е начинът на обезщетение - парично и жалбоподателят е обезщетен в брой. През 1980 г. са одобрени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж на болничния комплекс, като строителството е започнало, изградени са основен корпус и други сгради - общо шест, на етап "груб строеж", но строителството не е завършено. С договор за продажба от 12.07.2007 г., целият терен - частна общинска собственост, ведно с реализираните сгради е продаден на трето лице - търговско дружество, като договорът е надлежно вписан. Със заповед от 27.06.2008 г. на кмета на община Сливен е изменен действащия план, като отреждането на УПИ I, вече частна собственост, е променено и същият е отреден за жилищно строителство, търговия, обществено обслужване, благоустрояване и спорт. Съществуващите сгради в терена са разрушени, като е започнало ново строителство. Жалбоподателят, който е узнал за това ново строителство е поискал с молба от 18.08.2008 г., в която не е посочено основание, отмяна на отчуждаването на спорния имот, в отговор на което е получил оспорения отказ, обективиран в цитираното писмо. При тези данни, съдът е приел, че постановеният отказ е незаконосъобразен поради нарушение на съществени процесуални правила, тъй като административният орган се е произнесъл по едно нередовно искане, от което не става ясно на какво основание е предявено. Кметът на общината не е изпълнил задължението си да отстрани нередовностите на молбата, като изпълни задължението си по чл. 30, ал. 2 от АПК и уведоми молителя да уточни съдържанието на искането си - дали иска отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони или по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, които възможности и процедури са съвсем различни. Поради това е отменил отказа и е върнал преписката с указания да бъде уточнено искането, след което административният орган да се произнесе. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото безспорно е установено, че кметът на общината е сезиран с искане за отмяна на отчуждаването на един имот, който към посочения момент вече не е в патримониума на общината. По силата на разпоредителна сделка имотът не е общинска собственост, а е придобит от трето частно лице - "Декотекс" АД. При това положение, независимо по реда на кой закон- по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони или по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС се претендира отмяната на отчуждаването, кметът на общината не е компетентен да се произнесе. От анализа на разпоредбите и на двата закона следва изводът, че отмяната на отчуждаването е възможна, само ако имотите са общинска собственост, при което искането ще попадне в тяхното приложно поле и може да бъде реализирано при наличие и на останалите елементи от фактическите състави на съответните норми. Посоченото се отнася и до разпоредбите на ЗОС, чието приложение се иска от жалбоподателя. Съгласно чл. 1 от ЗОС, с този закон се уреждат, придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Глава трета урежда производството за отчуждаване, като при настъпване на отчуждителния ефект, при посочените изисквания, имотът става общинска собственост. Респективно отмяна на отчуждаването може да се иска само ако към момента на подаване на искането той е общинска собственост. В случая посоченото не е налице. Бившият имот, като част от УПИ-I - частна общинска собственост е продаден, вече не е общинска собственост, поради което кметът не би могъл да се произнесе по молбата, тъй като за него не е налице материална компетентност да се произнася по отмяна на отчуждаването за част от чужд имот. С посоченото недопустимо би накърнил чуждо право на собственост, който не е в патримониума на общината. При това положение, отказът на кмета, макар и неточно позован на нормата на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони е правилен и отменяйки го, съдът е постановил неправилно решение. Налице е порокът материална незаконосъобразност. По изложените съображения, решението на Административен съд - Сливен следва да бъде отменено и произнасяйки се по същество, настоящият състав следва да постанови отхвърляне на жалбата на Александър Илиев против отказа за отмяна на отчуждаването, обективиран в оспореното писмо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение