Решение № 530 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2016 г.

Решение № 530 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 6906 от 10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 11893/2014 г. на Административен съд С.- град (АССГ), с което е отменено Решение № 7720 от 4.11.2014 г. на Зам. председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. И. Х.. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Намира за неправилно заключението на съда, относно произнасянето на адм. орган по чл. 10 от ЗУБ, във връзка с предоставяне на статут на бежанец по мандата на ВКБООН. Счита за неправилно приетото от съда, че Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците не е изяснил фактите и обстоятелства от значение за случая. Касационният жалбоподател в представените писмени бележки, подадени, чрез юрисконсулт П. поддържа подадената жалба и моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на А. И. Х. срещу Решение № 7720 от 4.11.2014 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът- А. И. Х., в съдебно заседание не се явява и не се представлява, и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него неправилно решаващият съд е направил извод, че процесното решение на заместник- председателя на ДАБ е незаконосъобразен акт, издаден при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че са обсъдени всички фактически обстоятелства от административния орган, релевантни за извода за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец, както и на хуманитарен статут. Посочва, че с посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. Счита, че административният съд е игнорирал териториалното деление в Ирак, като не е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Според него се налага извод, че решението се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 6906 от 10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 11893/2014 г. на Административен съд С.- град по жалба на А. И. Х., гражданин на Ирак е ОТМЕНЕНО Решение № 7720/4.11.2014 г. на Заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е ИЗПРАТЕНО делото като административна преписка на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново разглеждане и произнасяне по молба вх. № 1988/28.07.2014 г. на А. И. Х., гражданин на Ирак, при спазване на дадените с мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този резултат решаващият съд приема, че процесното решение на заместник- председателя на ДАБ е незаконосъобразен акт, издаден от компетентен орган, но при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че процедирането и произнасянето на ответния национален решаващ орган в конкретния случай, противоречи на изискванията на чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 АПК, тъй като административният орган събира служебно всички необходими доказателства и без искане от заинтересованите лица. Приема, че в нарушение на задължението си по чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ, чл. 7, чл. 9, ал. 2 и 4, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и 3 АПК за изясняване на всички факти от значение за случая, вкл. чрез служебно събиране на доказателства, органите на ДАБ не са уведомили представителството на ВКБООН за казуса на А. И. Х., не се отправили запитване за действителния му актуален статут, нито са изискали каквито и да е сведения и документи. Посочва се, че изложените в оспореното Решение № 7720/4.11.2014 г. на заместник - председателя на мотиви, с които е отказано прилагането на чл. 10 ЗУБ, поотделно са неиздържани, а преценени в тяхната съвкупност свидетелстват и тенденциозно нейно незачитане. Оспорва се изводът на адм. орган, че дори бежанската история на иракския гражданин да е достоверна, молбата му била неоснователна, тъй като не е обосновавал необходимостта от закрила. Счита се, че този извод не отчита спецификата на чл. 10 ЗУБ, според който статутът на бежанец в Р. Б. автоматично се признава на база признатия на чужденец статут на бежанец по мандата на ВКБООН, без да трябва да обоснова допълнително необходимостта от международна закрила с общите основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ вр. чл. 2, б. "г" и "е" от Директива 2011/95/ЕС за предоставянето й и без националният решаващ орган да е оправомощен да ги проверява и/или да е длъжен да констатира тяхното наличие като условие да приложи чл. 10 ЗУБ. Счита се, че в резултат на процесуални пропуски, произнасянето на ответния административен орган, е извършено, без надлежно да са изяснени действителните факти от значение за приложението на чл. 10 ЗУБ, след непрецизен доказателствен анализ на вече представените от чужденеца документи от ВКБООН. Достигнат е извод, че тези процесуални нарушения в съвкупността си са съществени, тъй като са довели до неправилно приложение на материалния закон- чл. 10 ЗУБ. Приема, че на тези основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК, вр. чл. 91 ЗУБ оспореното Решение № 7720/12.08.2014 г. е процесуално и материалноправно незаконосъобразно в частта, с която на чужденеца на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец в Р. Б.. Счита, че незаконосъобразността на Решение № 7720/12.08.2014 г. в частта по чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ влече негова незаконосъобразност и в частта по чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, с която е отказан хуманитарен статут на чужденеца. В заключение АССГ намира жалбата за основателна, а оспореният с нея административен акт за незаконосъобразно издаден, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 91 ЗУБ същият е отменен. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решението е мотивирано с обстоен анализ и подробно изложени аргументи. Касационната инстанция намира, че при постановяване на съдебния акт не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от ДАБ съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Правилно ДАБ изхождайки от събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от чужденеца факти, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са и изводите на ДАБ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Хюсеин за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От доказателствата представени по делото е видно, че в хода на новото производство, чужденецът не е представил такива за нововъзникнали факти във връзка с личното му положение, съгласно изискването на разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка от 25.08.2015 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея е отбелязано, че в част от провинциите в Ирак са налице въоръжени сблъсъци между бойци на "Ислямска държава" и иракските сили за сигурност. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В случая от АССГ е игнорирано териториалното дeлeние на Ирак, като не в цялата страна са налице въоръжени сблъсъци. Областта и града, от който идва кандидатът- гр. Б., не са части от територията, на която се водят военни действия, което да доведе до извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По отношение на района на столицата гр. Б., обстановката по сигурността е относителна спокойна и няма въоръжени сблъсъци. Според приетата по настоящото дело Справка от 10.11.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи" обстановката в тази част на Ирак, не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. По отношение на тези територии, обстановката по сигурността е относително спокойна. С оглед на обстановката в тази част на страната и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователни са изводите на съда, че от ДАБ е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не е извършена оценка на относимите факти и обстоятелства. Административният орган е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Настоящата инстанция счита за неоснователен довода на съда за нарушение от страна на административния съд на чл. 10 от ЗУБ, поради фактът, че А. И. Х. има предоставен статут на бежанец по мандата на ВКБООН от Сирия. Правилно ДАБ е посочил в решението си, че в случая от акта на ВКБООН не става ясно на какво основание е придобит статут. Същият документ е издаден с оглед пребиваването на територията на Сирия. В случая само и единствено въз основа на представеното от представителството на ВКБООН в България писмо и акт, свидетелстващ за признат от офиса на ВКБООН в Сирия бежански статут на А. И. Х., не може да се приложи разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Това е така, тъй като признатата с акт на ВКБООН закрила спрямо молителя е относима към момента на издаването на документа- 2009 г. Необходимо е, да се направи разграничение между условията към 2009 г., обусловили предоставянето на закрила, и към датата на издаване на процесния административен акт - 4.11.2014 г. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2014 г., с аргументи, относими към 2009 г. Още повече, че през 2012 г. семейството на лицето, се е завърнало доброволно в Ирак. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че настоящата молба за закрила на А. И. Х. е трета поред и по време на предходното производство той въобще не е споменал за такъв предоставен му статут. В проведеното на 10.09.2014 г. интервю на чужденеца е зададен въпрос защо в първото производство на въпрос дали е подавал молба за закрила в други страни той е казал, че не е подавал, като А. И. Х. е отговорил, че не е бил разбрал въпроса. Следва да се отчете и фактът, че към датата на подаване на процесната молба от 28.07.2014 г. на територията на Р. Б., срокът на документа издаден от ВКБООН вече е изтекъл, тъй като неговата валидност е до 12.04.2011 г. Поради посоченото законосъобразен се явява изводът на административния орган за неприложение на разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Изложената бежанска история на лицето не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Мотивите за търсената закрила на лицето са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. В предходното административно производство с Решение № 6765 от 10.12.2012 г. по адм. дело № 11066/2012 г. е отхвърлено оспорването срещу Решение № 700/2012 г. на ДАБ, с което на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този съдебен акт е оставен в сила с Решение № 3024 от 4.03.2014 г. по адм. дело № 1547/2013 г. на ВАС. П. на доводите на АССГ, настоящият съдебен състав счита, че това решение има задължителна сила - чл. 177 АПК. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на чужденеца срещу решението на ДАБ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд