Решение № 12506 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2014 г.

Решение № 12506 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, подадена чрез пълномощник, против решение № 145/23.09.2014 г., постановено по адм. д. № 223/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е прогласил нищожността на акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 16789/24.01.2013 г. на специалист в отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт и навежда твърдения за неговата валидност, като счита, че при издаването му не е допуснат такъв съществен порок, който да го опорочава до степен на нищожност. Поддържа становище, че данъчната партида за конкретния недвижим имот е открита на основание декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Йордан Кирчев Василев; не са декларирани настъпили промени във връзка със собствеността на този имот, поради което и актът е насочен към данъчнозадължено лице, съгласно изискванията на чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Моли решението да бъде отменено като неправилно. Ответникът Йордан Кирчев Василев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по тълкуването и прилагането на закона. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалбата на Йордан Кирчев Василев от гр. Стара Загора с искане за прогласяване нищожността на АУЗД № 16789/24.01.2013 г. на специалист в отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора. С атакувания административен акт на Василев са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2009 г. - 2012 г. досежно недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Железник. Актът не е оспорен по отношение неговата законосъобразност в законоустановения срок. Василев е подал жалба от 20.05.2014 г. до горестоящия административен орган с искане за прогласяване нищожността на АУЗД, която е отхвърлена с решение № 16789/22.05.2014 г. За да постанови обжалваното решение, административният съд е изложил подробно релевантната за спора фактическа обстановка. Жалбоподателят, в качеството си на собственик на недвижимия имот в гр. Стара Загора, кв. Железник, е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ на 31.07.2003 г. По делото няма спор, че собствеността върху недвижимия имот е прехвърлена на трети лица - Милчо и Петя Митеви, с нот. акт № 113/11.02.2005 г. на нотариус с район на действие Старозагорски районен съд. По делото липсват данни, а и не се твърди от страните, че е подадена декларация пред Община Стара Загора за прехвърлителната сделка както от жалбоподателя, така и от приобретателите на конкретния недвижим имот. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че оспорения индивидуален административен акт е нищожен, защото за визирания в акта период задълженото лице Йордан Василев не се явява данъчно задължен субект. Заключил е, че след като от момента на прехвърляне собствеността върху имота на трети лица през 2005 г. Василев вече не е собственик на имота, административният акт е издаден при пълна липса на условията и предпоставките, посочени в чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ, във вр. с чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Приел е, че задължението за плащане на местни данъци и такси произтича от притежаваното право на собственост върху недвижимия имот през периода, за който са установени задълженията по акта. Поради това за административния орган не е съществувало право да възлага в тежест на жалбоподателя плащания на ДНИ и ТБО, защото той за ревизирания период 2009 г. - 2012 г. не е носител на публичното задължение. Решението е неправилно. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ и ТБО са регламентирани в чл. 11, чл. 15 и чл. 64 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Нормата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ възлага в задължение на придобилия имота собственик да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Видно от чл. 14, ал. 2 ЗМДТ (сегашна ал. 3), при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Административният орган е издал оспорения акт за установяване на задължения за местни данъци и такси за периода 2009 г. - 2012 г. на Йордан Василев, който от 11.02.2005 г. не е собственик на процесния недвижим имот. Подаването на жалбата след преклузивния срок за оспорване законосъобразността на административния акт ограничава предмета на съдебния контрол единствено до проверка на неговата действителност. Затова спорът по делото се свежда до въпроса дали констатираното нарушение се отразява на валидността на обективираното в акта волеизявление, а именно - налице ли е опорочаването му до степен на нищожност по отношение порока "материална незаконосъобразност". Първоинстанционния съд е развил съображения за правната същност на нищожните административни актове. Двете проявни форми на незаконосъобразността се разграничават с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК (чл. 160, ал. 2 ДОПК) са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Като критерии за нищожност на административния акт поради материална незаконосъобразност се изследват: пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; дали актът е изцяло лишен от законова опора; дали акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; дали актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и др. Касационният съдебен състав счита, че приетото от съда нарушение на разпоредбите на чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ при издаването на акта не е основание за прогласяване неговата нищожност. Видно от данните по делото, компетентният орган по приходите е действал в изпълнение на правомощията, предоставени с разпоредбата на чл. 4 ЗМДТ, като е издал процесния АУЗД при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК (задължението не е платено в срок и не е била извършена ревизия), по отношение на лице, което според подадената пред данъчната администрация декларация през 2003 г. се легитимира като собственик на недвижимия имот. Обратно на първоинстанционния извод, приетото от съда нарушение на материалния закон не опорочава валидността на акта. При липсата на декларации по чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ не може да се приеме, че приходният орган е упражнил превратно властта си или е постановил лишен от законово основание административен акт. При издаването му са отчетени декларираните и непроменени от Василев обстоятелства. Задълженото лице за плащане на ДНИ и ТБО е собственикът, като органът по приходите определя задължението въз основа на декларираните обстоятелства за притежавания недвижим имот. Не е налице материална незаконосъобразност, която да се намира в тежка степен на изначална нетърпимост от правния ред и да може да обоснове нищожност на процесния акт за установяване на задължение по декларация. Не се установява административният орган да е бил информиран за настъпилия преобразуващ юридически факт във връзка с прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот, поради което валидността на АУЗД не може да бъде отречена, а липсата на нищожност отрича основателността на жалбата. Предвид изложеното, решението на АС - Стара Загора е неправилно и подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Йордан Василев срещу АУЗД № 16789/24.01.2013 г. на специалист в отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд