Решение № 15872 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2011 г.

Решение № 15872 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производство e по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Кмета на община Алфатар - Радка Желева, против решение № 58/17.06.2011 г. по адм. д. № 67/2011 г. на Административен съд-Силистра, с което е отменено решение № 300 по протокол № 42/25.III. 2011 г. на Общински съвет-гр. Алфатар, с което са коригирани т1 и т 2 от Решение № 267 по Протокол № 37/29.10.2010 г. за отдаване под наем на язовир вс. Цар Асен и язовир в с. Васил Левски чрез търг или конкурс, изменяйки срока на наема на 10 години. Искасе отмяна като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответниците редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не вземат отношение по основателността на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, тъй като е незаконосъобразно и решение № 267 взето по Протокол № 37 от 29.10. 2010 г. Съдът е приел че е допустим косвен съдебен контрол за нищожност върху АА в съдебно производство по оспорване на друг административен акт, върпреки липсата на конкретен текст в АПК, съответен на този на чл. 212 от ГПК за допустимост на инцидентните установителни искове в гражданския процес. Съобразил се е с факта че за косвения контрол не е необходимо нормативно овластяване и винаги когато е поставен въпрос за законосъобразността на акта, от който е обослувен изхода на делото, съдът е длъжен да съоБрази преюдициалния въпрос. Ако административния акт противоречи на закона по съдържание, съдът е длъжен приложи закона и зачете последиците на незаконосъобразния акт. Този извод на съда е правилен и оспореното решение на административен съд Силистра се явява правилно. Постановяването му е в резултат на подробно обсъждане на релевантните за правния спор обстоятелства и съотносимостта им към приложимите правни норми, при което са спазени съдопроизводствените правила. Настоящата съдебна инстанция приема, че законосъобразно съдът е упражнил правомощието си за извършване на косвен съдебен контрол на предходно влязло в сила решение на общински съвет Алфатар - № 267/29.12010 г. Неговият предмет е преюдициален по отношение на обжалвания административен акт, т. к. касае отдаване под наем на два самостоятелни обекта - язовири, публична общинска собственост, а с оспореното решение само е продължен срока на наемните договори. Правилно съдът е прогласил неговата нищожност, поради грубо нарушаване на материалния закон, което обуславя правната му нетърпимост. Същото е взето при действието на редакцията на чл. 14, ал. 7 от ЗОС към този период, преди изменението с ДВ, бр. 15/18.02.2011 г, в който случай приоритетно приложение спрямо ЗОС намира чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. Следователно, и двата язовира задължително са подлежали на концесиониране, т. к. не е налице изключението на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, както и не е установено същите да са включени в имуществото на търговски дружества или на сдружение за напояване. Предвид този извод, правилно съдът е отменил атакуваното решение на общинския съвет - № 300, по протокол № 42/25.03.2011 г, чиято материална незаконосъобразност се налага от нищожността на предхождащия акт. Поради липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, трето отделение