Решение № 17393 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2013 г.

Решение № 17393 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Холи Тур ПТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от Пенчо Килиджийски чрез адв. Кръстанов срещу решение № 969 от 25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1380/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е извел незаконосъобразен извод за валидност на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) като издаден от компетентен орган. Актът е съставен от инспектор, а е подписан от същото лице като орган по приходите, т. е. в две различни качества. Заявява също така, че процесният АУЗД е незаконосъобразен, тъй като органът по приходите не е спазил изискването да изясни обхвата на проверката, както и да изложи мотиви в същия. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което се прогласи нищожността на АУЗД № 435 от 19.12.2011 г., издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Царево. Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото няма касационно основание за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Холи Тур ПТ" с искане за прогласяване нищожността на АУЗД № 435 от 19.12.2011 г., издаден от инспектор в отдел "МДТ" при община Царево, с който е определен данък върху недвижим имот за 2011 г. в размер на 7 437,47 лв., от които 7 219, 65 лв. главница и 217,82 лв. лихви за просрочие. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с процесния административен акт, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК са установени задължения на дружеството за данък недвижими имоти за 2011 г. Обсъдено е необжалвано и влязло в сила определение № 1759 от 29.10.2012 г., постановено по същото дело, с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие жалбата на "Холи Тур ПТ" срещу АУЗД, в частта в която е поискана отмяна на административния акт като незаконосъобразен и е прекратено производството по делото. Произнасянето е в рамките на така очертания предмет на спора. С мотивите първоинстанционният съд е приел, че заповед РД-01-218 от 9.04.2010 г. на кмета на община Царево е издадена при спазване на чл. 4 от ЗМДТ, че АУЗД е издаден от компетентен орган, поради което не са допуснати нарушение на материалния закон относно компетентността на административния орган. Не са допуснати нарушения относно формата, които да имат за последица липсата на волеизявление. По същество е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според чл. 4, ал. 3 от с. з в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на кмета. От цитираните разпоредби следва единственият възможен извод, че компетентен да установи задължението за данък недвижими имоти е служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. В случая органът по приходите е служител на общината, определен със заповед № РД-01-219 от 9.04.2010 г. издадена от кмета на Община Царево, като в нея изрично е посочено, че на Николай Димитров като инспектор в отдел "МДТ" в Община Царево се възлага: т. 1 Да извършва всички действия във връзка с приетите данъчни декларации по ЗМДТ; т. 2 Да определя размера на данъчните и неданъчните задължения по ЗМДТ; т. 8. Да подписва актове за установяване на задължения по декларации. Представена е и втора заповед РД-01-218 от 09.04.2010 г. на кмета на община Царево, с която на същия служител са предоставени права и задължения на орган по приходите за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по реда на ДОПК. Цитираните заповеди на кмета на община Царево представляват официални свидетелстващи документи, които имат обвързваща съда доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както правилно е приел и административният съд. Останалите оплаквания, изтъкнати в жалбата, че органът по приходите не е изпълнил формалното изискване по чл. 120, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК да изясни обхвата на проверката и обстоятелствата от значение за извършването й и да мотивира акта си, са доводи по унищожаемостта на АУЗД и не следва да се обсъждат. Съгласно изричната разпоредба на чл. 156, ал. 2 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация не може да се обжалва по съдебен ред, ако не е предварително оспорен по административен ред. Административното обжалване принципно е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, когато се оспорва административния акт като унищожаем. В случая предмет на съдебен контрол е само валидността на административния акт, поради което е допустимо съдебното оспорване на първоначалния административен акт като нищожен и без да е предварително оспорен по административен ред (В този смисъл определение по адм. д. № 2438/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение, решение № 16426/20.12.2012 г. по адм. д. № 7859/2012 г. по описа на ВАС, VII отд. и др.). Като се е произнесъл по така подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил допустимо и правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, VII отделение,