Решение № 13109 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2011 г.

Решение № 13109 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгения Цветанова Стамболска гр. Плевен срещу решение № 194 от 19.04.2011 г., постановено по адм. дело № 935 от 2010 г. по описа на Административния съд - Плевен. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Областната администрация с административен център Плевен, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Първанова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения частичен иск от Евгения Стамболска срещу Областната администрация - гр. Плевен, за сумата 176 000 лв., представляваща пропуснати ползи като последица от незаконосъобразен акт на областния управител на Ловеч - отменено по съдебен ред негово решение № 481 от 02.06.1998 г.. Съображенията за това са били, че за да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следвало ищецът да докаже твърдението си, че била налице причинна връзка между отменения административен акт и претендираните пропуснати ползи. Съдът е приел, че ищецът е следвало да докаже, че не е извлякъл увеличение на имуществото си, но това следвало да бъде сторено категорично, а не само като вероятно или предполагаемо. В решението е посочено, че не са били представени доказателства да е бил отдаван имотът като незастроен парцел за посочения в исковата молба период от време, за който се иска обезщетение, а такова намерение не могло да се предполага. Допълнително е посочено, че от приетата по делото съдебна експертиза се установявало, че на ищеца била възстановена като обезщетение само земя, без да са представени сериозни доказателства, че Евгения Стамболска би могла да извърши застрояване и да получава наеми от застроени площи, както и че е можела да отдаде под наем възстановения й по съдебен ред имот. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Фактическите обстоятелства, възприети в решението, не са опровергани от касатора. Негово е било задължението да установи обстоятелствата, на които основава своите искания. Това разпределение на доказателствената тежест следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, която се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. След като както въз основа на събраните писмени доказателства, така и от приетата по делото съдебно-икономическа и техническа експертизи ищцата не е успяла да докаже по безспорен начин, че действително е пропуснала да увеличи имуществото си, напълно е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че не е налице причинна връзка между това обстоятелство и отмененото решение на областния управител, с което се е произнесъл по искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. От представените по делото доказателства е било установено, че Евгения Стамболска е била обезщетена по реда на ЗОСОИ само с терен, който обаче не включва построените върху него сгради. След като по делото не са били представени каквито и да било доказателства за реалната възможност да бъде отдаден този терен под наем, от една страна, а от друга, че е било налице и желание или готовност на юридическо или физическо лице да сключи наемен договор за това, то действително твърдението за претърпени пропуснати доходи е останало недоказано. В тази връзка не без значение е и обстоятелството, че Стамболска вследствие на позитивното решение на окръжния съд за обезщетяването й с имот в реални граници е станала и съсобственик с идеални части с други физически и юридически лица. При това положение крайният извод на административния съд, че е останала недоказана исковата претенция за пропуснати ползи, е напълно обоснован. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В конкретния случай, както се посочи по-горе, от представените и събрани по делото доказателства са останали недоказани твърденията за настъпил вредоносен резултат в имуществената сфера на ищцата от нереализиран доход от наем на имота. Казано по друг начин, по делото не е била установена по несъмнен начин пряка и непосредствена връзка между отмененото решение на областния управител и претендираните пропуснати ползи от материален характер. Именно недоказването на тези обстоятелства има за последица отхвърлянето на иска, тъй като по своето естество доказването на тези обстоятелства представлява третото задължително кумулативно условие за уважаването на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,