Решение № 4468 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2017 г.

Решение № 4468 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х. срещу решение № 542 от 11.08.2017 г., постановено по адм. д. № 494/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за две съдебни инстанции. Ответницата - С. Ч. М. от гр. Х., чрез адвокат Челебиев, в отговор от 1.02.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като излага съображения за неправилно приложение на материалния закон. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Х. е отменил решение № 1012-26-114-1 от 25.04.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5901188532/2140-26-217 от 22.03.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Х.. Върнал е административната преписка на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х. за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. Съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон по следните съображения: По първоинстанционното дело е било установено, че С. Ч. М. от гр. Х. е подала заявление вх. № 2113-26-2500 от 24.11.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е приел, че тя има учителски стаж 26 години и 3 месеца, както и че е навършила възраст 57 години, 10 месеца и 6 дни. Отказът за отпускане на пенсия е мотивиран с обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението лицето не е било на учителска длъжност. Съдът е приел, че на такава длъжност Митева последно е била в периода 29.09.2008 г. до 18.10.2008 г. Така изложената фактическа обстановка не е била спорна пред решаващия състав на Административен съд - Х.. Спорът е бил изцяло правен и се е свеждал до тълкуване и прилагане на нормите на чл. 69в, ал. 1 КСО и на чл. 19, ал. 5 НПОС. Към 24.11.2016 г., датата на подаване на заявлението, е приложима нормата на чл. 69в, ал. 1 КСО, в редакцията й ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., съгласно която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. В разпоредбата на чл. 69в, ал. 5 КСО изрично е записано, че лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106 КСО. Следователно законовата делегация се отнася не само до кръга на лицата, които заемат учителски длъжности, но и до условията за зачитане на учителския стаж. В чл. 106 КСО е казано, че прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет. Става дума за Г. шеста КСО, именувана "Задължително пенсионно осигуряване", към която са включени и разпоредбите на чл. 69в КСО, а актът на Министерския съвет е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В § 9 ПЗР на НПОС, в редакцията й изм. ДВ. бр. 25 от 26.03.2004 г., изрично е посочено, че Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 11 и чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г. Нормата на чл. 106 КСО вече бе разгледана в тези мотиви, а тази на чл. 9, ал. 11 КСО се отнася до реда и начина за изчисляване на осигурителния стаж. От изложеното се налага изводът, че в чл. 69в, ал. 5 и чл. 106 КСО е налице законова делегация относно приложението и детайлизирането на преференциалния режим за пенсиониране при условията на чл. 69в, ал. 1 КСО, който се съдържа в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Това не е било съобразено от първоинстанционния съд. В чл. 19, ал. 5 НПОС, изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г., е посочено, че право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения от нормативен акт от по-висока степен. Предвид изложените мотиви се налага изводът, че чл. 19, ал. 5 НПОС е норма, която попада в законовата делегация и не противоречи на чл. 69в, ал. 1 КСО или на други разпоредби на КСО, както и на Закона за нормативните актове. В тази връзка не може да бъде споделена тезата на първоинстанционния съд, отразена в мотивите към обжалваното решение, че чл. 19, ал. 5 НПОС се явява в противоречие с нормативен акт от по-висока степен - КСО, тъй като с нея се въвежда допълнително условие за придобиване на право на пенсия, а именно лицето да заема определена длъжност към момента, в който изпълнява предвидените в КСО условия за придобиване на това право. Цитираното тълкуване е довело до неприлагане на подзаконова норма, която е част от действащото право, което е в противоречие с материалния закон. Неправилни са и съжденията, че измененията в нормативната уредба обуславят тези изводи. Текстът на чл. 69в, ал. 1 КСО е предшестван от този на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, отм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., който е бил със следното съдържание: "До 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете". На мястото на тази норма, след отмяната й, е създаден чл. 69в, ал. 1 КСО, според който "учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете". Текстът на чл. 19, ал. 4 НПОС, в редакцията ДВ, бр. 15/2007 г. на която се позовава съдът по повод решение № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г. на ВАС, Първо отделение, за което приема, че е постановено при друга нормативна уредба, както и този на чл. 19, ал. 5 НПОС, съдържат едно и също ограничение, свързано със заемането на учителска или друга приравнена на нея длъжност. Редакциите "към датата на освобождаването от учителска длъжност" или "към датата на изпълнение на условията за пенсиониране", не променят това ограничение. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. След като към датата на изпълнение на условията за пенсиониране, Митева не е заемала учителска или приравнена на нея длъжност, то за нея не е възникнало право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 КСО, поради което отказът за отпускане на пенсия на посоченото основание, е законосъобразен. Лицето не отговаря и на изискванията на чл. 68, ал. 1-3 КСО за възраст и придобит осигурителен стаж. При тази фактическа обстановка и действаща нормативна уредба към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, подадената жалба подлежи на отхвърляне, като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдена сумата 200 лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, тъй като по-голям такъв не е посочен. Разноски в полза на ответницата не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,