Решение № 11281 от 8.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Параскова от гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 6483/08.11.2021 год., постановено по адм. дело 5306/2021 год. по описа на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на първостепенния съд са формирани при погрешна преценка на събрания доказателствен материал и възпроизвеждат доводите на приходните органи. Намира, че необосновано е прието, че са налице основания по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. Сочи, че по несъмнен начин е установено, че внесените по сметка на ревизираната суми не са нейно притежание. Акцентира, че в хода на съдебното производство е препятствана възможността да се опровергае истинността на оспорените по реда на чл. 193 ГПК протоколи поради недопускането до разпит на техните съставители. Позовава се и на заключението по проведената СИЕ, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" София, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22220220004386-091-001 от 27.01.2021г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП София, потвърден с Решение 648 от 22.04.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, с който за Р. Параскова са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 10 372,04 лв. и лихва за забава в размер на 3 941,69лв. За да достигне до извод за неоснователност на предявеното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК при констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Установеността им е обоснована с доказателства, че ревизираната е пенсионер от 1998 г., като през периода 2000 г. - 2015 г. е получавала доходи от пенсия, чийто размер е от 69, 72 лв. до 213, 77 лв. месечно. За 2016 г. е получила пенсия в общ размер на 2 638, 60 лв. и 117 лв. социално подпомагане. На 24.11.2016 г. ревизираната е открила банкова сметка, в която е внесла на каса сумите от 9 000 лв. и 9 500 лв. На 05.12.2016г. тя е отново е внесла общо сумата от 18 100 лв. На 25.11.2016 г. Е. Раду снаха на ревизираната е внесла по същата банкова сметка общо 18 000 лв., а на 05.12.2016 г. - 9 000 лв. На 28.11.2016 г. от внука на ревизираната Ц. Спасов по банковата сметка е внесена сумата от общо 28 500 лв. чрез три вноски на каса. На 28.11.2016 г. от дъщерята на ревизираната Д. Томова са внесени на каса общо 18 000 лв. На 06.12.2016 г. Р. Параскова е извършила от банковата си сметка превод на сумата от 110 000 лв. към трето лице продавач за покупката на недвижим имот, придобит от нейния малолетен внук А. Томов. На неговите родители Г. Томов и Е. Раду са извършени ревизии по ЗДДФЛ за периоди, включващи и 2016г., приключили с издаването на РА Р 22220218004507-091-001/21.02.2020г. и РА Р-22220218004508-091- 001/20.02.2020г., които са отменени от решаващия орган при осъществения административния контрол. В производството пред горестоящия орган ревизираните за заявили, че и двамата не са участвали в заплащането на продажната цена на апартамента с лични средства, като недвижимият имот е закупен от Р. Паренсова и нейния бивш съпруг - починал на 23.06.2020 г. На 08.01.2020г. и 09.01.2020г. органите по приходите са посетили дома на Л. Томов, бивш съпруг на ревизираната, за което са съставели Протоколи с 1631163 от съответната дата. Установили са, че лицето е във видимо лошо здравословно състояние, но същото е заявило, че не е предоставяло на сина си сумата от сумата от 70 000 лв., посочена в представената му декларация. Потвърдило е още, че в края на 2019 г. при него е идвал синът му, който го е помолил да се разпише на бял лист. За доказване произхода на постъпилите по банковата сметка парични средства в хода на ревизията са представени копия на сключени през 2016г. три договора за дарение на парични средства на ревизираната от нейната сестра В. Мендева. Всеки един от тях е на стойност 9 800 лв. Същите не са кредитирани от органите по приходите поради липсата на доказателства за произхода на дарените парични средства, както и за място и начин на съхранението им. Констатирано е още, че дарителката има задължения към Водоснабдяване и канализация ЕООД, ЕВН България АД и Топлофикация ЕАД, за което са наложени възбрани върху притежаваните от нея ид. части от апартамент. Идентични изводи са формирани и относно възможността на дъщерята и внука на ревизираната, за които след проверки е установено, че доходите им не позволяват да се спестят суми в размер съответно на 18 500 лв. и 28 000 лв. В следствие на горните изводи органите по приходите са приели, че е налице превишение на направените от ревизираната разходи спрямо доходите й в размер на 103 720, 44 лв., формиращо данъчна основа за облагане по чл. 122, ал.4 ДОПК, върху която е установено задължение за данък върху доходите в размер на 10 372, 04 лв., ведно със съответните лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която не е кредитирано от съда като неотносимо. По искане на ревизираното лице е открито производство по оспорване на истинността на Протоколи 1631163 от 08.01.2020 г. и от 09.01.2020 г., като е указано, че доказателствената тежест лежи върху Р. Параскова. В тази връзка тя е поискала да се допуснат до разпит длъжностните лица, съставили оспорените протоколи, както и Г. Томов. С определение в з.з. от 22.07.2021г. АССГ е оставил без уважение искането за призоваване на горепосочените свидетели, тъй като е приел, че то е недопустимо на основание чл. 164, ал.1, т.2 ГПК. След анализ на събраните доказателства решаващият състав е приел, че констатациите и правните изводи на органите по приходите са обосновани и законосъобразни. Уточнил е, че ревизираната е получавала социални помощи, а получените парични средства от нея като пенсионер от 1998 г. изключват възможността да се спести сума в размер на 50 000 лева. Според съда не е установено, че сестрата на задълженото лице й е дарила посочените суми, тъй като липсват данни, че самият дарител е разполагал с тях. Наред с това липсват доказателства, че по-голямата част от сумата за покупката на апартамента (около 70 000 лв.) са предоставени от бившия съпруг на ревизираната. В обобщение е прието, че презумптивната вярност на фактическите констатации в РА не е опровергана, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са доводите на касатора, че при оспорване на истинността на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, съдът, който е открил производството по чл. 193 ГПК, следва да извърши дължимата проверка. Съгласно чл. 194, ал.1 ГПК, проверката се осъществява чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Визираната норма е специална спрямо общата норма на чл. 164, ал.1, т.2 ГПК и сочи, че в рамките на производството по чл. 193 ГПК са допустими всички доказателствени средства. Вместо да разграничи оспорването на верността на официален свидетелстващ документ от опровергаване на съдържанието на официален документ по смисъла на чл. 164, ал.1, т.2 ГПК, първоинстанционният съд неправилно е приел, че във връзка с дължимата проверка по чл. 194 ГПК събирането на гласни доказателства е недопустимо. Противно на изложените в съдебния акт мотиви, оспорващата не се е отказала от поискания разпит на съставителите на оспорените протоколи и на Г. Томов, а изявлението в последното открито съдебно заседание се отнася до другите поискани и допуснати до разпит свидетели. Събирането на посочените гласни доказателства във връзка с проверката по чл. 194 ГПК не е допуснато от съда с нарочно определение от 22.07.2021г., в резултат на което е препятствана възможността на страната, която носи доказателствената тежест по чл. 193, ал.3, изр. първо ГПК, да установи неистинността им. Това опущение на решаващия състав представлява процесуално нарушение, което следва да се квалифицира като съществено, тъй като допускането му пряко е рефлектирало върху формираната от съда крайна воля. Доколкото удостоверените в протоколите обстоятелства опровергават предоставянето на по- голямата част от сумата за закупуване на апартамента от бившия съпруг на ревизираната, то съдържащите се в тях констатации са в пряка корелация с извода за налично превишение на направените от Р. Паренсова разходи спрямо получените от нея доходи, както и с размера на облагаемата данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК. Като не е съобразил това, а е препятствал проверката по чл. 194 ГПК чрез разпит на посочените свидетели, АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо неправилност на обжалваното решение. Същото следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото решаващият състав следва да допусне до разпит посочените свидетели във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК по оспорване на истинността на процесните протоколи и след събиране на техните показания да извърши дължимата проверка по чл. 194 ГПК. Същият следва да изложи конкретни мотиви във връзка с възраженията на оспорващата досежно обосноваността на РД, включително и относно отделните параметри на приходната и разходна част на съставения баланс за 2016г. Необходимо е да се съобрази, че в приходната част на паричния поток на ревизираната не са включени внесените по банковата й сметка суми, както и да се обсъди възражението на оспорващата, че тези приходи е следвало да се обложат по общия ред на основание чл. 35, т.6 ЗДДФЛ. На основание чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т.1, състав на Първо отделение на ВАС