Решение № 4427 от 26.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП и от община Пирдоп чрез кмета, против Решение 680/29.06.2022 г. на Административен съд София област, постановено по адм. д. 194 по описа за 2022 г. на този съд. Директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА Р 22002321002447 091 001/12.10.2021 г., издаден от И. Ружев орган, възложил ревизията и от Б. Янкова ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение 20/04.01.2022 г. на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП част на установени публични задължения по ЗДДС, произтичащи от начислен ДДС в общ размер на 51 748,80 лева, (в действителност общият размер на данъка е 42 548,65 лв., формиран от ДДС 39 345,26 лв. за данъчни периоди от 01.04.2018 г. до 28.02.2021г. и 3 203,39 лв., начислен ДДС във връзка с издадени фактури за наем от задълженото лице). С обжалваното решение директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е осъден да заплати разноски в размер на 1 687,26 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение в обжалваните части е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон на разпоредбите, касаещи услугите по депониране на твърди битови отпадъци и на услугите по отдаване под наем на паркоместа. Сочи, че при формиране на своите изводи съдът пропуснал да отчете, че за единия вид дейности (по чл.3, ал.3 от договорите), общината си е самоначислила ДДС, а за другия вид не е начислила. Счита, че процесният данък е изискуем от получателя, независимо дали е ДЗЛ. Анализира съдържанието на Приложение 2, т.1 6, съответно Услугите по добив, обработка и преработка на отпадъци по т.1 4 . Аргументира се, че съгласно т.6 от пар.1, ДР на ЗУО Депонирането на отпадъци е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и не представлява складиране на отпадъци за срок, по дълъг от три години за отпадъци, предназначени за оползотворяване и една година за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда. В КЖ се цитира пар.1, т.11 ДР на ЗУО (Оползотворяване е всяка дейност, която има, като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнение на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производственото предприятие или в икономиката като цяло). В пар.1, т.47 ДР на ЗДДС е дефинирано, че обработка на отпадъци е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци, без изменение на химическия им състав. Въз основа на горното, в КЖ се прави извод, че договорените услуги между община Пирдоп и община Златица по приемане и депониране на отпадъци се включват в хипотезата на т.7 от Приложение 2 и за тях е приложим редът по чл.163а, ал.2 ЗДДС. Касаторът оспорва съдебното решение и в частта, отменяща РА за установените задължения начислен данък по фактурите, издадени от община Пирдоп към СОФИЯ НЮЗ ЕООД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ОББ АД, ЕТ НИК 76 , Р. Захариева , Д. Цончев, С. Хаким, за наем на паркомеска. Тези услуги не служели за постигане на обществен интерес и чрез тях се нарушавали правата на коинкуренцията. Моли за уважаване на неговата жалба, за отхвърляне жалбата на общината и за присъждане направените разноски. Срещу КЖ е депозиран писмен отговор от община Пирдоп. Община Пирдоп е оспорила чрез адвокат пълномощник първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на общината срещу РА Р 22002321002447 091 001/12.10.2021 г., издаден от И. Русев орган, възложил ревизията и от Б. Янкова ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение 20/04.01.2022 г. на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП частта за сумата 3073,02 лв. ДДС за префактурирани разходи за ел. енергия вода за периода 04.2018 г. 02.2021 година. Счита, че решението в тази част е неправилно, защото е немотивирано и като такова трябва да бъде отменено, както и да се присъдят разноски. Представителят на ВАП дава подробно за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на двете КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени двете КЖ като процесуално допустими, разгледана по същество КЖ на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е неоснователна, а КЖ на община Пирдоп е основателна. По делото е установено следното: През ревизираните периоди община Пирдоп е сключила в качеството си на възложител договор с община Златица изпълнител, с 08 01 6/19.02.2018 г., чиито предмет е следният: Изпълнителят да осигури приемането и депозирането на декларираното от възложителя количество отпадъци от производствената дейност на същия на Депо за неопасни отпадъци в местността Бакъджик в землището на гр.Златица. Приходните органи са счели за приложима нормата на чл.163а, ал.1 ЗДДС, защото община Пирдоп, като ДЗЛ е извършвало и получавало доставки на услуги, свързани с такси за депониране на Регионално депо за битови отпадъци. В РА е посочено също така, че през ревизирания период община Пирдоп е отдавала под наем свои паркоместа на дружества и на ФЛ, съгласно сключени договори за наем. Издадени са фактури без да е начислен ДДС. Констатирано е, че наемната цена не включва ДДС, което според приходният орган противоречи на закона. Административният съд е установил фактическата обстановка и е обсъдил приложимите правни норми. Преценил е, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, но същият е частично материално незаконосъобразен за сумата общо в размер на 51 748,80 лева. За сумата в размер на 3 073,02 лева жалбата на общината е отхвърлена. По КЖ на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП: Касаторът поддържа доводи, идентични с тези от първоинстанционното производство и на които административният орган е отговорил задълбочено и подробно. Мотивите на съда в тази им част се споделят от касационната инстанция, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. С процесния РА е начислен ДДС, на основание чл.163а ЗДДС по 35 броя фактури, издадени от община Златица във връзка с услуги по приемане депониране на твърди битови отпадъци, съгласно клаузата на чл.3, ал.2 вр. с чл.1 от Договор 08 01 6/19.02.2018 г. и Договор 08 01 2/24.08.2020 година. Спор относно реалността на услугите липсва по делото. По време на съдебното производство са представени писмени доказателства. В разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗДДС е посочено, че органите на местната власт не са ДЗЛ за извършените от тях дейности или доставки в качеството им на органи на местна власт. Административният съд е обсъдил съответната дефиниция, съдържаща се в пар.1, т.7 ДР на ЗДДС, посочвайки конкретно по делото, че дейностите, свързани с твърдите битови отпадъци са извършване от община Пирдоп, на основание ЗМДТ чл.63 и чл. 19 ЗУО. По силата на предвиденото в чл.17, ал.1, т.6 ЗМСМА благоустрояването на насерлените места и комуналните дейности са включени в обхвата на въпросите от местно значение, възложени от закона на гражданите и на избраните от тях органи за самостоятелно разрешаване. В чл.22 ЗУО е регламентирано приемането от Общинският съвет на наредба, определяща условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното събиране, транспортирането, претоварването, оползотворяването, и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ. За горната дейност общината събира на основание чл.6 ЗМДТ такса, чиито размер се определя с решение на общинския съвет. Касационната инстанция счита въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства и на горецитираните разпоредби, че в процесния казус община Пирдоп е действала при изпълнение на сключените договори с община Златица, в качеството си на представител на местната общност, т.е. случаят е в приложното поле на чл.3, ал.5 ЗДДС и общината не дължи ДДС по 35 те броя фактури, имащи за предмет услуги по приемане и депониране на твърди отпадъци, (вж. и Решение 12630 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 2831 по описа за 2021 г. на този съд). Както е преценил и административният съд, дейността е изпълнявана въз основа на възложено по закон задължение, краен потребител на резултата по което е населението на съответния регион. Същият извод може да бъде аргументиран и с текстовете на Директива 2006/112/ЕО. Съграсно чл.72, ал.1 ЗМДТ, таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места върху които са организирани пазари, тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Именно на базата на гореизложеното, може да се обоснове извода, че дейността, извършвана от общината във връзка с ползване на паркоместата има за цел обслужване потребностите на населението в съответната община, респективно общината действа в обществен интерес. В допълнение към изложените мотиви, може да се посочи, че местните такси се определятслед преценка на необходимите разходи за предоставяне на услугата. Административният съд коректно се е позовал на прието в решението по дело С 446/98 г. СЕО. Първоинстанционното решение е правилно в тази част и трябва да бъде оставено в сила. По КЖ на община Пирдоп: Основното оплакване на общината е за немотивираност на РА в тази негова част. Касационната инстанция преценява този довод за основателен, т.к. в РА липсват мотиви, касателно префактурираните разходи за вода и ел. енергия на дружествата, ползвали помещения под наем. Вярно е, че мотивите могат да се съдържат и в РД, но в процесния РД не се съдържат такива фактически и правни констатации. На л.32 в РД е записано единствено, че през ревизирания период от 01.04.2018г. до 28.02.2021 г. община Пирдоп е префактурирала разходи за вода и ел. енергия на дружества, ползвали помещения под наем и за които са издадени фактури без да е начислен ДДС, поради което ревизиращият екип начислява данъка за всеки период, отбелязан в таблична форма. В РД не е конкретизирано как е определена данъчна основа, какво се включва в нея и на какво правно основание. Поради това първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в тази негова част, след което да се отмени и РА в съответната му част. Разноски: В касационното производство община Пирдоп е направила разноски общо в размер на 6565 лева, за които е представила писмени доказателства и списък. Възражението за прекомерност е неоснователно. Касационното производство се е развило въз основа на две касационни жалби, като община Пирдоп е подала писмени бележки и отговор срещу КЖ на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. В производството пред ВАС, Осмо отделение общината е защитавана и представлявана от адвокат пълномощник съобразно фактическата и правна сложност на делото. Поради това в полза на община Пирдоп следва да се присъдят поисканите разноски в общ размер на 6565 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение