Решение № 15397 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2009 г.

Решение № 15397 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Пенка Иванова Иванова Иван Викторов Лазаров против решение № 988 от 23.01.2009 г., постановено по адм. дело № 3487 по описа за 2007 г. на Административен съд - София-град. Релевират се оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - областен управител на област София оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № РД-15-186 от 1.08.2007 г. на областен управител на област София, с която, поради прекратен договор за наем, на осн. чл. 80 от ЗДС е разпоредено изземане на недвжим имот - честна държавна собственост от фактическата власт на жалбоподателите. Прието е, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден е в съответствие с приложимия материален закон. Решението е правилно. Съдът обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 80 от ЗДС. Към момента на издаване на заповедта, наемното правоотношение между държавата и жалбоподателите е било предварително прекратено с едностранно волеизявление от страна на наемодателя, поради наличие на обстоятелства, визирани в чл. 8 от договора за наем. Не е спорно, че за периода от 2002 до 2007 г. не са заплащани дължимите за жилището данък сгради и такса битови отпадъци, задължението за което по силата на чл. 8 от договора, е на наемателя. За законосъобразността на заповедта, издадена на основание по чл. 80 от ЗДС, от значение е съответствието й с материалния закон, действащ към момента на издаването й. В случая, фактът на последващото заплащане на дължимите за жилището публични вземания, не може да даде отражение върху обжалвана заповед, тъй като не може да възстанови прекратеното наемно правоотношение, субективното право на което е упражнено с едностранното волеизявление на наемодателя. По тази причина и всички наведени в касационната жалба възражения, за това, че на се били налице основания за прекратяване на договора за наем, са неотносими към въпроса за законосъобразността на обжалвания административен акт за изземване на имота. Решението на Административен съд - София град като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд