Решение № 11730 от 16.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта /АЗ/, подадена чрез гл. юрисконсулт В. Русева срещу Решение 14 от 16.02.2022 г., постановено по адм.д. 364 от 2021 г. на Административен съд-град Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът Община Никола Козлево, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалвания акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт е отменено по жалба на Община Никола Козлево решение на изпълнителния директор на АЗ, с което е прекратен едностранно договор МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021 г. за осигуряване на заетост по реда на чл.230, ал.1 от КТ и е отправено искане за доброволно възстановяване на получена по договора безвъзмездна финансова помощ по проект Нова възможност за младежка заетост по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси в общ размер на 41 375.33 лв., в писмо рег. 20-00-962 от 23.09.2021 г. по описа на АЗ към МТСП и са присъдени разноски. Съдът е приел, че налице е нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК във вр. с изискването всеки административен акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, а липсата им е съществено нарушение, обосноващо незаконосъобразността на акта и налагащо неговата отмяна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че на 25.11.2020 г. Община Никола Козлево е подала заявка с рег.МЗ-3-03-09-5780 за участие в проект 2014BGO5M90PO01-1.2014.001-С0001 Нова възможност за младежка заетост, финансиран от Оперативна програма Развитие на човешките ресурси /ОП РЧР/, съфинансиран от ЕС чрез Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост. След одобрение на кандидата по проекта, на 22.12.2020 г. е изготвен и представен списък на посочените и одобрени лица към заявка с рег.МЗ-3-03-09-5780 от 25.11.2020 г. по проекта на 23 лица за наемане по реда на чл.230 от КТ. На 15.01.2022 г., е сключен договор МЗ-3-03-09-5780#6 за осигуряване на заетост по реда на чл.230, ал.1 от КТ по Проект Нова възможност за младежка заетост, по силата на който възложителят - АЗ е поела задължението да предостави на работодателя - Община Никола Козлево средства от бюджета на проекта за всяко насочено и одобрено от възложителя безработно лице, включено в обучение по време на работа по чл.230 ал.1 от КТ за срока на обучението, но не повече от шест месеца, с трудово възнаграждение, конкретно посочено в чл.2 ал.1 до ал.5 от договора. Съгласно чл.4 от договора, предоставените средства по чл.2 от същия възлизат на сума в общ размер на 112 169.23лв. Въз основа на сключения договор, работодателят Община Никола Козлево е сключил трудови договори с подалите заявления за участие в проекта лица, по силата на които, лицата са приели да заемат длъжностите Общ работник и Технически сътрудник. На основание чл.28 ал.1 от договора по проекта, представители на възложителя - АЗ са извършили проверки на място относно провежданото от работодателя обучение чрез работа, резултатите от които са били обективирани в Констативни протоколи с 511, 513, 515, 519, 523, 522, 526, от 15.06.2021 г. и КП267, 268, 269 от 17.05.2021 г., КП270 и 271 от 18.05.2021 г., КП272, 273, 274 от 19.05.2021 г., КП531 от 22.06.2021 г. Представителите на контролния орган са констатирани, че във всички проверявани обекти се води присъствена форма, по време на проверката наетите лица са присъствали на обекта на месторабота, спазват графика на работното време, изпълнявали са задълженията си по длъжностна характеристика съобразно сключените трудови договори. От всички проверени по КП общо 50 лица, само за 4 от проверяваните по гореупоменатите КП е установено, че отсъстват безпричинно от работа. С писмо с рег.МЗ-3-03-099-5780#79 от 31.08.2021 г. във връзка с представени от работодателя на 23.07.2021 г. документи за прекратяване на трудовите договори с 20 от наетите по проекта лица на основание чл.325, ал.1 т.3 от КТ и констатиране от органа при служебна проверка, че на 19 от общо 20 лица не са били подновени трудовите договори след приключване на проекта от работодателя са били изискани писмени разяснения относно причините за констатираното непостигане на устойчива заетост по сключения договор. В писмено разяснение с изх.12-00-234/1 от 09.09.2021 г., работодателят е посочил, че на основание чл.16 от Договора и чл.231 ал.1 от КТ на 28.07.2021 г. е бил проведен изпит и нито едно от обучаваните - общо 20 лица не е издържало успешно изпита, вследствие на което и трудовите им договори не са били подновени. Въз основа на горното, административният орган - възложител по договора е приел, че слабият краен резултат от изпълнението на задълженията по четирите договора от 1,5% успеваемост за всички проведени обучения дискредитира доверието на възложителя в качеството на работа на наставниците при провежданите обучения и изпълнението на договорите и поставя под съмнение стремежа на работодателя към постигане на целта, както и че не е спазено изискването на чл. 2, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕСИФ/. При тези обстоятелства и на основание чл.10.3 ба от Общите условия на договора, изпълнителният директор на АЗ е издал решение за прекратяване на сключения договор за обучение и заетост МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021 г. във вр. с чл.10.7 от Общите условия към договора и наредил на Община Никола Козлево да възстанови на възложителя преведените по обработените искания за плащане 1 за м.януари 2021 г., 2 за м.февруари 2021 г. и 3 за м.март 2021 г., суми в общ размер на 41 375.33 лв., като отправил покана за доброволно изпълнение на горната сума, обективирана в писмо с рег.20-00-962 от 23.09.2021 г. В случая Община Никола Козлево е сключила договор с Агенция по заетостта като се е съгласила, съгласно общите условия в договора, да осигури заетост чрез обучение на лица, подбрани от работодателя с цел устойчива заетост и е поела задължението да изпълни ефективно поставената цел в т. 1.1, т.1.2 и чл. 18 - да остави на работа обучени лица, обучавани по време на работа по реда на чл. 230 от КТ. Лицата са били назначени и обучавани за длъжности общ работник и технически сътрудник. В тази връзка, съобразявайки разпоредбата на чл.230, ал.1 КТ, съдът намира, че за работодателя не възниква задължение да оценява чрез изпит добитите знания и умения в бъдещите си служители, тъй като посочените длъжности не фигурират в списъка на регулираните професии. Проведеният изпит от страна на работодателя не е извършен от лицензирана организация по Закона за професионалното образование и не следва да се приема за меродавен относно придобитите квалификации на обучаваните. От събраните по делото доказателства се установява, че работодателят не е имал оплаквания от лицата, а последните съвестно са работили и са изпълнявали задълженията си. Съгласно чл.18 от процесния договор, работодателят се задължава да приема на работа всяко обучено лице, завършило успешно обучението си, съгласно договора по чл.230, ал.1 от КТ съобразно придобитата квалификация. Според чл. 230, ал. 1, изр. първо от КТ, с трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят да я усвои. В резултат на анализите на постигнатите резултати от договор МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021 г. за осигуряване на заетост, правилно административният орган е приел, че е налице неспазване на принципите за ефективност и ефикасност по т.1.2 от общите условия. Настоящата инстанция приема, че при съвкупната преценка на: набелязаната цел за ефективното социално включване и устойчиво интегриране на младите хора, последната не е постигната от страна на изпълнителя и с оглед на обстоятелството, че работодателят е провел един единствен изпит за проверка на качествата на лицата като нито едно от тях не е издържало изпита, водят до обоснован извод както за неизпълнението на поставените задачи при сключване на договора, така и за липсата на желание и инициатива от страна на Община Никола Козлево да обучи и наеме лицата. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. В процесния договор административният орган е посочил фактическите и правни основания за прекратяване на договора - чл. 10, 3, б. "а" от Общите условия, съставляващи неразделна част от Договора за осигуряване на заетост. Съгласно цитирания текст възложителят има право да развали Договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща каквито и да било обезщетения в случай, че работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора. " Органът е изложил мотиви защо приема, че е налице неизпълнение на поетите задължения/цели по договора, посочил е конкретния договор, по който е налице нарушение и обосновано е издал процесното писмо за прекратяване на договор МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021 г. за осигуряване на заетост по реда на чл.230, ал.1 от КТ и е отправил искане за доброволно възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по проект Нова възможност за младежка заетост по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси в общ размер на 41 375.33 лв. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, за да бъде допустим един разход, той трябва да е направен за реално извършени дейности. Когато един разход не е за реално доставена услуга, а оттам и изпълнена цел по съответния проект, е без значение дали този разход попада в някоя от категориите допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. От изложеното касационната инстанция намира, че е налице разход вр. с актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ като правилно административният орган е отправил покана за доброволно връщане на посочената сума поради неоснователното й получаване. Предвид горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че решение на изпълнителния директор на АЗ, с което е прекратен едностранно договор МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021 г. за осигуряване на заетост по реда на чл.230, ал.1 от КТ и е отправено искане за доброволно възстановяване на получена по договора безвъзмездна финансова помощ по проект Нова възможност за младежка заетост по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси в общ размер на 41 375.33 лв., обективирано в писмо рег. 20-00-962 от 23.09.2021 г. на АЗ към МТСП, е законосъобразно като не е допуснато нарушение на чл.59, ал.2 , т.4 АПК при неговото издаване. При постановяване на обжалваното решение, административният съд е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до неверен извод за същественото нарушение при издаване на административния акт, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Община Никола Козлево да бъде отхвърлена като неоснователна. Въпреки благоприятния за касатора изход на делото, на същия не се дължи присъждане на понесените от него разноски, т.к. от негова страна не е заявено своевременно такова искане. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 във връзка с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение