Решение № 4007 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2013 г.

Решение № 4007 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрк. Георгиева - пълномощник на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 2518/15.04.2013 г., постановено по адм. д. № 10300/2012 г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на "Шанс - ББМ" EООД, Ревизионен акт /РА/ № 2101112973/20.02.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице по реда на КСО и ЗЗО в размер на 25, 13 лв. за 2007 г.; в частта на установените задължения за осигурителни вноски за ДОО в общ размер на 1, 45 лв. за 2006 г.; в частта на установените задължения за осигурителни вноски за ФГВРСН в общ размер на 39, 15 лв. за 2007 г.; както и в частта на допълнително начислените лихви за забава за авансови вноски за ДДФЛ, за вноски за ДОО, за ДЗПО, за ФГВРСН и за ЗО в общ размер на 682, 69 лв., от които 1, 73 лв. - за 2006 г., 56, 70 лв. за 2007 г., 215, 57 лв. за 2008 г., 368, 84 лв. за 2009 г. и 39, 85 лв. за 2010 г., обжалван по административен ред и потвърден с решение № 1585 от 02.07.2012 г. издадено "за" директор на дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП в оспорената част, като необоснован. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Ответникът "Шанс - ББМ" EООД не изразява становище по депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Административен съд София - град е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 118, ал. 2 от ДОПК и с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и в кръга на определените му в чл. 119, ал. 3 от ДОПК правомощия. РА е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размера на обжалваните задължения. За да отмени обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че по делото не се съдържат каквито и да било доказателства, които биха дали възможност на съда да извърши проверка за законосъобразността на констатациите на органите по приходите. Не са посочени и приложени каквито и да било документи в подкрепа на установеното в хода на извършената ревизия. Предвид това за съда не става ясно въз основа на какви документи в РД и издадения въз основа на него РА приходните органи са определили размера на установения облагаем доход, съответно - размера на дължимия от ревизираното лице данък общ доход по ЗДДФЛ за процесния период, от къде са установили коя е датата на внасянето му и какъв е внесения от задълженото лице размер. Липсват доказателства, от които да се установи какъв е бил размера на осигурителния доход, съответно - дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, ФГВРСН и за ЗО, датата на внасянето им и размера на внесените от задълженото лице суми през процесния период. По изложените съображения, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че РА в обжалваната част, се явява необоснован, като издаден при несъобразяване с процесуалните разпоредби установени в ДОПК, при липса на каквито и да било доказателства във връзка с фактическите основания за определяне на задълженията на ревизираното лице, поради което го е отменил в тази част. Обжалваното решение, като неправилно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила ще следва да се отмени, като делото се върне на същия съд в друг състав за ново разглеждане. Предмет на спора в настоящото производство са дължимите осигурителни вноски и начислените лихви за забава. Те са установени посредством подадени от лицето декларации и след проверка от страна на ревизиращия орган в данъчно-осигурителната сметка на лицето и по подадени от него декларации. Дължимите суми по периоди, дати на внасяне са вписани в табличен вид, са неразделна част от данъчно ревизионния акт. Констатациите заложени в акта, не са оборени в първоинстанционното производство и изводите на съда в тази насока, са неправилни. Същият не е дал конкретни указания до страните относно това кои конкретни факти счита за недоказани и за кои не се сочат доказателства. Ето защо необосновано съдът е приел, че ревизираното лице не разполага с документи, а проверените от ревизиращия орган такива не са приобщени към административната преписка по издаването на РА. Административен съд София - град като инстанция по съществото на спора е постановил решението си, без да изясни спора от фактическа страна, което процесуално нарушение препятства решаването му от настоящия състав на ВАС по същество, който следва да провери и правилността на изводите, относно приложението на материалния закон. По изложените съображения атакуваното по реда на касационното производство решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Административен съд София - град за разглеждането му от друг състав. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение