Решение № 11812 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кредирект ЕООД, чрез процесуален представител юрк. В. Вълканов, срещу Решение 922 от 13.05.2025г. на Административен съд-Сливен (АС-Сливен), постановено по адм. дело 109/2025г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът С. З. С., чрез процесуален представител адв. Н. Русинов в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Сливен е обявил за нищожен отказ на Кредирект ЕООД, ЕИК 207024290, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо по електронна поща от 07.02.2025г., да предостави на С. З. С. копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, ведно с всички съпътстващи договора документи, във връзка подадена от нея молба на 10.01.2025 г. С решението делото е върнато като преписка на Кредирект ЕООД за ново произнасяне в едномесечен срок, при спазване на дадени указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за безспорно, че между С. С. и Кредирект ЕООД са налице договорни правоотношения, възникнали по силата на сключени между страните договори за кредит, като жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и в това си качество има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като същия е нищожен. Изложил е съображения, че администраторът на лични данни е постановил оспорения отказ в нарушение на чл.59, ал.2, т.8 АПК, доколкото в представения от органа документ липсва подпис на издателя на документа, което е съществен порок, тъй като полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване дали актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт, за който в закон изрично е предвидено ,че подлежи на оспорване по реда на АПК. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Обосновано решаващият съд е приел за доказано, че С. С. в качеството на субект на данни по чл. 4, § 1 от ОРЗД е поискала от "Кредирект ЕООД предоставяне на копие на личните данни, които са в процес на обработване във връзка със сключените от нея договори за потребителски кредит и други документи, свързани с лицето. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В случая отказът на администратора на лични данни Кредирект ЕООД е обективиран в писмо без дата, с посочен в него автор П. Л. - длъжностно лице по защита на данните, изпратено от електронен адрес до С. чрез адвокат Н. Русинов на електронен адрес: [електронна поща], получено на 07.02.2025г. Правилен е извода на АС-Сливен за невъзможност за установяване издателя (авторството) на акта и съответно съдържанието на неговото волеизявление, а това означава че в случая не е налице компетентен орган, издал оспорения отказ. При липсата на компетентен орган верен е извода на първоинстанционния съд, че е налице основание за нищожност на оспорения акт, която трябва да се обяви- чл. 172, ал. 2, предл. първо вр. чл.146, т.1 АПК, както правилно е сторил АС-Сливен. Неоснователно е възражението на касатора, че не е било оспорено нито авторството, нито получаването на отговора от страна на С. С.. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът извършва цялостна проверка на оспорения административен акт, включително по всички основания, посочени в чл. 146 АПК, независимо от доводите, изложени в жалбата. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, видно от Разпореждане 492/11.03.2025г. по адм. д. 109/2025г. на АС Сливен. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че няма законово изискване за подпис на електронен отговор. В същност изискването за подпис следва от обстоятелството, че отговорът на заявление по см. на чл. 15 от ОРЗД е приравнен на административен акт, който по арг. от чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК следва да бъде подписан. В случая без правно значение е обстоятелството, че писмото е изпратено от служебен електронен адрес на администратора, както и качеството на П. Л.. Дори и последната да е длъжностно лице по защита на данните, което е било в тежест на настоящия касатор за доказване, но е останало недоказано по делото, то липсва връзка между Л. и процесното писмо от 07.02.2025г. По делото не е спорно, че Кредирект ЕООД е администратор на лични данни по см. на чл. 4 т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, до който е адресирано искането на осн. чл.15 ОРЗД от субект на данни по см. на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, но видно от съдържанието на процесното писмо същото не е подписано ръкописно, а предвид характера му на електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, не е подписано с квалифициран електронен подпис, съдържащ електронно изявление по смисъла на чл. 2 от същия закон от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АССливен е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски, заявени със становището по делото. Претенцията е в размер на 900 лева, заявена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение