Решение № 7877 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2009 г.

Решение № 7877 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по две касационни жалби против Решение № 1777/23.12.08 г. по адм. д. 1918/08 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Пиеро" АД против Ревизионен акт (РА) № 030800388/13.05.08 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Варна, потвърден с Решение № 382/10.07.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите и е осъдено дружеството да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 588,63 лв. Касаторът "Пиеро" АД оспорва изцяло съдебното решение като твърди, че е неправилно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА, евентуално ако да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Ас-Варна, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Не претендира заплащане на разноски и не изразява становище по другата касационна жалба. Във втората касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите ("ОУИ") се оспорва само частта от съдебното решение относно присъдените разноски. Касаторът твърди, че неправилно АС - Варна е присъдил разноски в полза на трето неучастващо по делото лице - НАП, а не в полза на страната по делото Дирекция "ОУИ" - Варна. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение само в тази част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Не изразява становище по другата касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на "Пиеро"АД и недопустимост на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. С обжалваното Решение № 1777/23.12.08 г. по адм. д. 1918/08 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Пиеро"АД против РА № 030800388/13.05.08 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 382/10.07.08 г. на "ОУИ" и е осъдено дружеството да заплати на НАП разноски в размер на 588,63 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Според решаващият съд не е доказано, че при извършване на продажбата на автомобил "Мерцедес Бенц Виано" с данъчна фактура № 2976/03.11.06 г. са налице предпоставките на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.), поради което законосъобразно на основание чл. 55 от ЗДДС във връзка с чл. 30, ал. 2 и чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) при данъчната ревизия на "Пиеро" АД е начислен допълнително ДДС в размер на 10338 лв. и лихви в размер на 2093,40 лв. Съдът не е кредитирал приетото по делото заключение на вещото лице Йордан Стоянов като се е позовал на противоречие с "показанията му" в съдебно заседание от 02.12.08 г. и липса на доказателства, че е приложен някой от методите, посочени в § 1, т. 10, б. "а" и "б" от ДОПК. Така постановеното съдебно решение е незаконосъобразно и е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По касационната жалба на "Пиеро" АД Решаващите мотиви на АС - Варна са обосновани със становището, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Стоянов. С определение от 06.10.08 г. АС - Варна е допуснал съдебно техническа експертиза със задача да се отговори на въпрос Д каква е пазарната цена на процесния автомобил към 03.11.06 г. " Заключението на вещото лице Стоянов съдържа еднозначен отговор, според който пазарната цена на автомобила е 25000 лв. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 02.12.08 г., вещото лице Стоянов е заявило, че поддържа заключението си от 19.11.08 г., но "за такава кола повече от 10 хил. лв. не може да се вземе". Вещото лице е обяснило механизма на конкретната продажба, която е извършена чрез посредничеството на официалния представител на "Мерцедес Бенц" за България, а именно "Балкан стар", който е договорил по-висока цена е начислил комисионна в размер на 5%. В съдебното заседание са присъствали представители на двете страни, които не са оспорили заключението на вещото лице. Според мотивите на АС-Варна в това съдебно заседание вещото лице е заявило, че официалният представител на "Мерцедес" за България определя пазарната цена на автомобилите, за които посредничи, като за процесния автомобил цената е 22 800 евро без ДДС. В протокола от съдебното заседание на 02.12.08 г. липсва такова изявление на вещото лице, поради което и изводът на съда за наличие на противоречие между писменото заключение и устните обяснения на вещото лице са необосновани. Съдът без основание не е кредитирал и неоспореното писмено заключение на вещото лице, което подробно е посочило методите, въз основа на които е определена пазарната цена на автомобила в размер на 25000 лв., с което е отговорено точно на поставената задача. Цитираната цена от 10000 лв. според вещото лице е най-реалната за пазара на подобни употребявани автомобили, но с оглед на това, че в конкретния случай с участието на посредник е постигната много по-висока цена от продажбите на подобни модели в автокъщите в гр. Варна, както и данните от каталога на "Шваке", съдебният експерт е определил пазарната цена на конкретния автомобил към 03.11.06 г. на стойност 25000лв. Изводите на съдебния експерт са при прилагане на методите посочени в § 1, т. 10, б. "а" и "б" от ДОПК, независимо, че не са изрично цитирани, поради което неправилно съдът не ги е кредитирал на това основание. В процесуалния закон липсва задължение за вещите лица да представят доказателства в подкрепа на изводите си, които правят на база своите познания и опит, респективно проучвания за пазарни аналози. В конкретния случай страните по делото не са оспорили заключението на вещото лице, според което пазарната цена на автомобила е 25000 лв. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че заключението е в противоречие с други доказателства за същия факт, поради което съдът е следвало да се съобрази с неоспореното заключение, дадено в изпълнение на съдебно определение за допускането му и прието в съдебно заседание без оспорване и да приеме за доказано, че пазарната цена на автомобила е 25000лв. По принцип следва да бъде посочено, че ако решаващият съд прецени, че депозирано заключение на вещо лице не отговаря на поставената задача не трябва да го приема и трябва да бъде давана възможност на вещото лице да отговори точно на формулираните въпроси, а не да се пристъпи към приемане на заключението на съдебната експертиза, след което да не се кредитира като неотговаряща на поставената задача или неотносима към спорните факти, за които е поставена задача да бъдат установени. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения при преценка доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и необоснованост при формиране на правния извод, че РА е изцяло законосъобразен данъчен акт и трябва да бъде отменено в тази част. Настоящият съдебен състав намира, че при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.) за неприлагане на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), данъчната основа на доставката по фактура № 2976/03.11.06 г. следва да бъде определена на 25000лв., а не както е възприета от данъчните органи в размер на 75890лв. ( цена на придобиване по смисъла на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) или посочената в данъчната фактура от "Пиеро" АД - 24200 лв. Следователно трябва да бъде отменено съдебното решение само в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е начислен на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.) допълнителен данък в размер на 10178 лв. върху разликата (50 890 лв.) между приетата от ревизиращият екип данъчна основа 75 890 лв. и законосъобразно определената данъчна основа, равна на пазарната цена на стоката по чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.) във връзка с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, в размер на 25000 лв. Незаконосъобразни са и начислените лихви, съответстващи на недължимо начисления ДДС. В останалата част, с което е отхвърлена жалбата на "Пиеро" АД против РА относно начислен допълнителен размер на ДДС от 160 лв. и съответните на тази сума лихви, съдебното решение трябва да бъде оставено в сила. Касаторът "Пиеро" АД не претендира разноски за нито една от двете съдебни инстанции, поради което и не следва да му бъдат присъждани. По касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на Д"ОУИ" е процесуално допустима. Процедурата по чл. 248 от ГПК, приложима на основание § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, е правна възможност за страната по делото, а не задължителна процесуална предпоставка за упражняване правото на касационна жалба. Участниците в първоинстанционното производство имат право да преценят дали да обжалват съдебното решение или част от него, включително частта относно разноските, или да поискат изменение на съдебното решение в частта относно разноските. Неупражняването на правото да се поиска от решаващия съд изменение на решението в частта относно разноските не лишава страната от правото на касационна жалба, ако твърди, че съдебния акт в тази част е неправилен. По изложените съображения касационната инстанция намира възражението на представителя на ВАП за неоснователно, а производството по делото, образувано по касационната жалба на "ОУИ" за процесуално допустимо. С оглед изхода на спора по същество и основателността на жалбата на "Пиеро" АД против РА в определена част, разноски в полза на данъчната администрация следва да бъдат определени само в съответстващата на отхвърлената част от жалбата на "Пиеро" АД, а именно в размер на 40 лв. за двете инстанции. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на "ОУИ" е основателна по отношение възражението в чия полза следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноски в съдебното производство се определят полза на участващите по делото страни като се присъждат в полза на организационната структура, към която се намира страната по делото административен орган, притежаваща качеството на разпоредител с бюджетни кредити. Решението в обжалваната част относно разноските е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В конкретния случай "Пиеро" АД следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 40 лв. в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, чийто директор е ответник в основното производство, а не в полза на Националната агенция за приходите, която не е страна по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение