Решение № 10814 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2015 г.

Решение № 10814 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 18 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 157/2014 г. на Административен съд - Търговище. С него е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финасово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. - за кампания 2013 г. с изх. № 02-250-6500/6908 от 24.09.2014 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано подпомагане за парцел с идентификатор № 07598-310-1-1. Развиват се доводи за допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Велимир Николов Дончев от град Попово, чрез процесуален представител адв. Иванов изразява становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-250-6500/6908 от 24.09.2014 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано подпомагане за парцел с идентификатор № 07598-310-1-1. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно дадените с мотивите на решението указания. За да стигне до този извод, е приел, че уведомителното писмо не съдържа конкретни фактически обстоятелства по отношение на изложените доводи на административния орган. Констатирал е, че с оспореното писмо, отказът за подпомагане за оспорения парцел е обоснован на три самостоятелни основания: 1. неспазени изисквания на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. във вр. чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, поради заявени площи, които жалбоподателят не стопанисва; 2. същите попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. и 3. при извършени проверки на място е установено неспазване на базовите изисквания за съответното направление, конкретизирани в контролен лист за което кандидатът е уведомен писмено. При така формулираните основания от административния орган, съдът е приел наличието на противоречие в основанията за постановения отказ, тъй като от една страна твърденията са, че не стопанисва парцела, а от друга, че при извършена базова проверка е установено, че не е спазил базовите изисквания. Посочил е, че в административната преписка липсват данни за наличен контролен лист, на който се позовава органът при извършена проверка на място. Позовавайки се на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е приел за недоказани и изложените фактически обстоятелства в оспореното писмо относно първите две основания за отказ. По тези доводи оспорения административен акт е отменен и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочения по-горе БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. В процесното писмо и в документите по преписката не се съдържат конкретни фактически обстоятелства по отношение на изложените изводи на административния орган. Липсват мотиви по отношение на причините, поради които се намалява финансовото подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на бенефициента Велимир Николаев Дончев. Не става ясно правното основание на което е отказано подпомагане по отношение на парцел № 07598-31-1-1, което пък е равносилно на липсата на правно основание, тъй като в същата степен е нарушило правото на защита на земеделския стопанин. В случая отказът за подпомагане е основан на три самостоятелни основания: неспазени изисквания на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. във вр. чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, поради заявени площи, които жалбоподателят не стопанисва; заявените площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. и в колона 7 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо е посочено, че при извършени проверки на място е установено неспазване на базовите изисквания за съответното направление. Посочено е, че това нарушение е установено с проверка на място, като констатираните нарушения са конкретизирани в контролен лист за което кандидатът е уведомен писмено. В приложената административна преписка подобен документ не е налице. Не е приложен от административния орган и в хода на съдебното производство. Тези твърдения не са подкрепени и от събраните в хода на производството доказателства, видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Волята на административния орган не е ясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, която документация е приложена към административната преписка. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че за административния орган не съществува задължение за установяване на причините за възникналите несъответствия. Напротив, при констатирани при извършване на административните проверки несъответствия между декларираните площи за подпомагане и одобрените от административния орган, последният е длъжен да изясни на какво се дължат те, като предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да опише в окончателния акт поради каква причина възприема като правилно приета установената от него площ за подпомагане и е отказал подпомагане за заявената над нея. Административният орган има задължение по смисъла на чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като събира служебно доказателства за това. Това е израз на служебното начало в административния процес. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за този парцел. Правилен е изводът, че по отношение на последния в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, а и не е посочено точното правно основание, съгласно чл. 17 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Отделно от това по отношение на посочения в УП парцел актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. Тук е мястото да се посочи, че касатора не е оспорил заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, като видно от протокола на откритото съдебно заседание от 24.02.2015 г., процесуалният представител на ДФЗ - юрк. Станкова не само не е оспорил заключението, но и изрично е посочил то да се приеме - л. 103 от делото. Предвид това, както и предвид установеното от изготвената по делото СТЕ за наличието на различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи, административният съд е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/6908 от 24.09.2014 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Неоснователно е и възражението на касатора за мотивираност на акта, позовавайки се на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, според което мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ по преписката. Този документ обаче, следва да е приобщен към акта, като бъде упоменат в него. В случая такива документи няма. Видно от съдържанието на уведомителното писмо не е налице препращане или цитиране на документ от преписката, на който да се позовава органът при издаването на оспорения административен акт. В същото са цитирани законови текстове и регламенти без да става ясно кое от приложимите правни основания се отнася за процесния парцел, както и кое е фактическото основание за отказа за подпомагане - дали това е площ с неотстранено застъпване или площ, непопадаща в слоя "Площи в добро земеделско състояние" или пък неспазването на базисните изисквания за съответното направление. Съдържащите се в представено по делото становище от 22.10.2014 г. констатации не следва да мотивират акта, тъй като същото е последващо оспореното уведомително писмо. Административният акт не може да се мотивира с по-късно издадени документи или друг акт, тъй като това би накърнило правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна би ограничило възможността за съдебен контрол върху законосъобразността му. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения решението на Административен съд - Търговище като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,