Решение № 1419 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2021 г.

Решение № 1419 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Н. чрез адв. Горанов, срещу Решение № 595 от 18.06.2021 г., постановено по адм. д. № 888/2019 г. по описа на Административен съд София - област. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1-3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, с което процесната заповед е отменена, след което да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. В с. з. касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител, който поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът - началникът на СГКК – София област, не се явява, не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - В. Кирилов, чрез адв. Дончева оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира разноски по предоставен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна – адресат на съдебното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на В. Кирилов е отменена заповед № 18-4677/03.05.2019 г. на началника на СГКК – София област, в частта с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Костинброд, одобрена със заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК по постъпило заявление вх. № 01-284757-26.07.2018 г. от Л. Н., касаещо имот с идентификатор 38978.900.455. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че предвид обстоятелството, че засегнатият от предложеното изменение собственик се е противопоставил на заповедта с представени доказателства за собственост и с оглед забраната на чл. 54, ал. 2 ЗКИР за изменение на КККР при установен спор за материално право, при издаването на оспорения административен акт е нарушен материалният закон. Приел е, че в случая обект на спора за материално право е частта от имот с идентификатор 38978.900.455 по КК от 2015 г., върху която е нанесен новообразуван ПИ с идентификатор 38978.900.7668. Приел е още, че изключването й от този имот и включването й в новообразувания и изричното противопоставяне на лице, което се легитимира с редовен от външната страна документ за собственост, обективират спор за собственост, като е недопустимо същият да бъде разрешаван в съдебното административно производство. Решението на Административен съд София - област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за надлежно връчване на процесната заповед на В. Кирилов и неговия праводател община Костинброд. Видно от предоставеното уведомление за връчване, актът е съобщен на община Костинброд няколко месеца след като тя вече е продала имот с идентификатор 38978.900.455 на В. К., а последният изобщо не фигурира сред уведомените за заповедта лица (л. 23). Поради изложеното е правилен изводът на административния съд за липса на редовно връчване на заповедта, по отношение на посочените субекти. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението на съдебния състав за наличие на спор за материално право, който е пречка за одобряване на изменението, предмет на оспорената пред Административен съд София - област заповед. По делото е установено, че производството по издаване на процесния административен акт е образувано по искане на Л. Н. за изменение на одобрената кадастрална карта, изразяващо се в нанасяне на нов имот идентификатор 38978.900.7668 в съответствие с границите на поземлен имот с пл. № 851 по КП на гр. Костинброд от 1927 г. С одобреното изменение на КК и КР имот с идентификатор 38978.900.455 е заличен, върху част от него е нанесен имот идентификатор 38978.900.7668 и образуван нов имот с идентификатор 38978.900.7694 (л. 15). В. К. е оспорил промяната на границата на имоти с идентификатори 38978.900.7694 и 38978.900.7668, с която се отнема част от площта на имот, за който твърди собственически права. При тези факти обоснован е решаващият извод на съда, че процесният административен акт е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). Следователно сочената разпоредба изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за материално право между заявителя и някои от заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. В този случай при изричното възражение на първоинстанционния жалбоподател, собственик на засегнатия от изменението имот и представяне на противопоставими титули за собственост, цитираната разпоредба изисква постановяване на отказ за допускане на изменение на КККР. Нормата сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора за материално право по общия исков ред. Основание да се одобри промяна на КККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право – чл. 53а, ал. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касаторката следва да заплати на ответника В. К. сумата 900. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение,