Решение № 662 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 697/2008 г.

Решение № 662 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 697/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 560 на 16.10.2007 г. по в. гр. дело № 599/2007 г., с което е оставено в сила решение на П. районен съд № 35 от 21.04.2007 г. по гр. дело № 22/2007 г. за предоставяне упражняването на родителските права на малолетния Г. С. Г., роден на 13.08.2008 г. на майката Р. М. П. Недоволен от въззивното решение е касаторът С. Г. Г. от гр. П., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон понеже не е съобразено здравословното състояние на майката и доказателствата, събрани по делото. От ответника по касация Р. М. П. от гр. П., представлявана от адвокат П от АК - П. е постъпило възражение - отговор по чл..... ГПК (отм.) със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски по делото, за каквито липсват данни да са сторени пред настоящата инстанция. Контролиращата страна "С", гр. П. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в обективен интерес на детето Г. е упражняването на родителските права да се предоставят на майката, която е в добро здравословно състояние и е по-пригодна за отглеждането и възпитанието му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. В съответствие със събраните по делото доказателства за родителските, възпитателски и морални качества на страните, за възрастта и пола на детето, положените досега грижи за него и социалната среда, в която ще живее след раздялата на родителите, е прието че в интерес на детето е упражняването на родителските права да останат на майката. Интересът на детето е основание за възлагане на родителските права. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на децата, респ. създаване такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът като е уважил иска по чл. 72 СК, е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата и доводите на страните са преценени в тяхната взаимна връзка и зависимост. Изводите на съда са логични и обосновани. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето съгласно изискванията на чл. 72 СК, поради което обжалваното решение за упражняването на родителските права, следва да се остави в сила. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди, поради което Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение