Решение № 125 от 27.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2542/2016 г.

Решение № 125 от 27.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2542/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за допълване на Решение № 231 от 11.08.2014 г. по т. д. № 678/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с оглед пропуска на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на законна лихва върху уважената претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по отговорността за направените разноски в първоинстанционното и въззивно производство. Ответниците И. Н. Г. и Й. И. Г. заявяват становище за неоснователност на молбата, предвид липсата на направено искане за присъждане на законна лихва, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, още повече, че присъждане на законна лихва е допустимо само при наличие на изрично предявен с исковата молба иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото намира следното: Исканията за допълване на решението са подадени в преклузивните срокове по чл. 248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна, поради което са процесуално допустими. С решението /поправено с решения № 353 от 21.11.2014 г. и № 29 от 25.02.2015 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка/, чието допълване се иска, състав на ВКС е отменил по касационна жалба на молителя, решение № 316 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1670/2011 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 672 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 1025/2008 г. на СГС за отхвърляне на предявените по реда на ГПК (отм.) искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вместо което ги е уважил, като е осъдил И. Н. Г. и Й. И. Г. да заплатят на [фирма] сумите от 32 000 лв. и 2 630 щ. д., като е присъдил на молителя и разноските за касационната инстанция. Установява се, че в подадената от молителя искова молба, а и в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото, ищецът и молител в настоящето производство, не е направил искане за присъждане на законна лихва върху претенцията му по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - такова искане е отправено с въззивната жалба на ищеца /л. 8 от гр. д. № 1670/11 г. на САС/, както и с молба от 07.10.2011 г., изходяща от процесуалния му представител. Присъждането на направените от молителя разноски пред първоинстанционния и въззивния съд е поискано от ВКС с молба вх. № 11627/06.12.2013 г., подадена преди съдебното заседание от 10.12.2013 г., в което е даден ход по същество на делото. Според настоящия състав, не съществува процесуална пречка искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /законна последица от уважаване на предявен осъдителен иск/, да бъде надлежно въведено до приключване на устните състезания пред въззивния съд, разглеждащ спора по реда на чл. 208 от ГПК (отм.) и то без да се спазват изискванията на чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /арг. от разпоредбата на чл. 116, ал. 3 от ГПК/. В този смисъл и тъй като в решението на ВКС, с което са уважени предявените искове, липсва произнасяне по своевременно и надлежно направеното искане за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба /въведено до приключване на устните състезания пред въззивния съд, разглеждащ спора по реда на чл. 208 от ГПК (отм.), основанията за допълване на решението са налице, а искането по чл. 250 от ГПК се явява основателно. Основателно е и искането за допълване на решението на ВКС в частта за направените от молителя разноски пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Искането за присъждането им е своевременно заявено, но при постановяване на решението си съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за отговорността на направените от молителя разноски пред първата и въззивната инстанции, което води до извод, че е налице и основанието по чл. 248, ал. 1 от ГПК. С оглед изложеното решение № 231 от 11.08.2014 г. по т. д. № 678/2012 г., следва да бъде допълнено, като на молителя се присъди законната лихва върху главниците, за които са уважени исковете, считано от датата на исковата молба, както и разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 2 345 лв., от които 220 лв. - платена вноска от договореното адвокатско възнаграждение от 1 120 лв., по договор за правна помощ и съдействие от 10.10.2008 г. Мотивиран от горното и на основание чл. 250 и чл. 248 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение