Решение № 12402 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2015 г.

Решение № 12402 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу решение № 8121/22.12.2014 г. постановено по адм. д. № 4718 от 2014 г. на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ГБМ" АД, чрез пълномощника си адв. Емил Ценов, в депозирания писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Допълнително се мотивира в писмена защита. Претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски, както и пълния размер на направените разноски пред първата инстанция, като счита, че неправилно съдът е редуцирал този размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено след като с решение № 6122/9.05.2014 г., постановено по адм. д. № 11644/2013 г. от ВАС, Четвърто отделение, е отменено Решение № 4572/8.07.2013 г. по адм. д. № 3667/12 г. по описа на Административен съд- София град, с което е била отхвърлена жалбата на "ГБМ" АД срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/806 от 26.01.2012 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените указания в мотивите на отменителния съдебен акт. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г. изх. № 01-2600/806 от 26.01.2012 г. и е върнал делото във вид на преписка на административния орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила съгласно указанията, дадени в мотивите на същото. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че уведомителното писмо е постановено от компетентен административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е заключил, че атакуваният административен акт отговаря на изискванията за форма и минимум реквизити по чл. 59 от АПК, поради което не е незаконосъобразен на това основание. Въпреки непълнотата на посочените в уведомителното писмо фактически основания, според АССГ същите се допълват от документите, съдържащи се в административната преписка по издаването му, а именно: от документите в производството по отстраняване на констатираното двойно застъпване на площи, от представените от МЗХ документи и карти, както и от съдържащите се в ИСАК данни и цифрови изображения. Съдът е кредитирал изцяло приетата по делото като неоспорена и компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Сара Коен. Базирайки се на нея, АССГ е приел, че фактическите изводи на административния орган по отношение на неотстранените застъпвания са неправилни. Съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение № 6122/9.05.2014 г., постановено по адм. д. № 11644/13 г. от ВАС, Четвърто отделение, първостепенният съд е установил въз основа на УП № 01-022/3828 от 28.07.2009 г., че за процесната 2008 г. земеделският стопанин Янчо Патриков, също като жалбоподателя, не е получил финансово подпомагане, вкл. и за констатираните застъпени площи с "ГБМ" АД. Съдът е посочил още и факта, също установен от съдебно- техническата експертиза, че по отношение на четири БЗС-та (БЗС 65560-59-4, БЗС 65560-65-1, БЗС 65560-66-1, БЗС 65560-69-1) Янчо Патриков своевременно се е отказал от застъпените площи с "ГБМ" АД, но тези негови действия не са били отразени в констатациите на оспореното уведомително писмо. Допуснатото нарушение от държавен фонд "Земеделие", е преценено от съда като съществено и той е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с резултатите от назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че административният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. По делото правило е посочено, че материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние, за една и съща площ да не са подадени две или повече заявления и застъпването на площи да не е отстранено - чл. 39 - 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В решението си административният съд подробно е анализирал и етапите на производството по разглеждане на подаденото заявление. В случая установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от органа в уведомителното писмо. Правилно административният съд се е позовал на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническата експертиза, от която се налага извода, че административният орган необосновано е приел, че застъпването е частично отстранено в полза на другия заявител (Янчо Патриков) за три от четирите имота ( БЗС 65560-65-1, БЗС 65560-66-1, БЗС 65560-69-1) и е неотстранено за четвъртия (БЗС 65560-59-4). От гореизложеното следва, че съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, което съставлява съществено процесуално нарушение- ако последното не бе допуснато, то и административният орган щеше да друго разрешение на въпроса, предмет на производството. Правилно оспорения административен акт е отменен, а делото като преписка върнато за ново разглеждане на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". По разноските: В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в частта на присъдените разноски с оглед изхода на делото. Касаторът твърди, че макар и да е уважил възражението за прекомерност и да е приел, че следващото се възнаграждение възлиза на 1 500 лв., а не на 5 000 лв., какъвто е претендираният размер, и макар да е прибавил към него съответно сумите 50 лв. държавна такса и 25 лв. - такса за гледане на делото пред ВАС, съдът неправилно е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати сумата 1 975 лв., а не 1 575 лв. Вярно е, че в мотивите на решението не е визирана изрично дължимата на жалбоподателя сума от 400 лв. при сумирането на горепосочените суми, но дължимостта й произтича от правилото на чл. 226 АПК, тъй като това е сумата, която дружеството е заплатило за възнаграждение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Оплакването за неправилност на решението в тази му част е неоснователно. Настоящият състав намира, обаче, възражението за прекомерност на претендираните от "ГБМ" АД в касационното производство разноски, противопоставено от касатора, за основателно. По делото е налично доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява дружеството пред касационната инстанция в размер на 2 500 лв. (договор за правна защита и съдействие № 28 от 7.10.15 г.). Предвид своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, което следва да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира, че размерът на заплатения от дружеството хонорар е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което трябва да присъди по-нисък размер на разноските. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Във визирания текст законодателят е уредил, че съдът с решението определя възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати, като определеното възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения минимален размер за съответния вид работа. По този повод следва изрично да се отбележи, че за казуса не е налице приложното поле на чл. 7, ал. 2 от наредбата, понеже не се касае за защита по дело с определен интерес, защото предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил индивидуален административен акт, поради което и размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 вр. § 2 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. Изложеното обуславя извод за неголяма фактическа и правна сложност на спора, с който е бил сезиран ВАС, като размера на хонорара, който следва да бъде присъден, възлиза на 600 лв. и по този начин съответства на положените усилия от повереника на "ГБМ" АД при упражняване на процесуалните му права. "ГБМ" АД не е подала своевременно молба за изменение на решението, постановено от първостепенния съд, в частта за разноските, който е законово определеният ред за релевиране на претенцията за основателност на искането за разноски в по-голям размер от приетия от съда. Доколкото страната не е упражнила процесуалното си право по чл. 248 ГПК, респективно съдът не се е произнесъл с изричен съдебен акт, с който да уважи или отхвърли искането, то и настоящата инстанция не може по реда на настоящото касационно производство да извърши проверка на правилността на изводите на решаващия съд по тази част от делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,