Решение № 5594 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2020 г.

Решение № 5594 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиев, против решение № 2696 от 18.12.2019 г., постановено по административно дело № 2438/2019 г., на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 133 от 22.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ - Пловдив. С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 133 от 22.07.2019 г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, както и да му се присъдят направените разноски. Ответникът - директор на БД ИБР – гр. Пловдив – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Гавраилова и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Пловдивския административен съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил АУПДВ № 133 от 22.07.2019 г., издаден от директора на БД ИБР - Пловдив. Със същия на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, чл. 166 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "б", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и ал. 4, чл. 11, ал. 1 посредством чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., е установено задължение за такса за водовземане от подземни води по разрешително № 300528/16.09.2004 г., издадено също от директора на БД ИБР, за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 524 949. 80 лв. и лихва в размер на 22 895. 48 лв. за периода от 16.02.2019 г. до 22.07.2019 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административният орган е възприел декларирания от дружеството размер на таксата в подадената от него декларация, видно от констативния протокол. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е счел същите за неоснователни. Констатирал е, че в мотивите и диспозитива на акта не е налице разминаване във времевия обхват на задълженията. Според него непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и на вида на водоизточника в акта не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, тъй като в него е вписано разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка, както и констативният протокол от извършения контрол. Съдът е намерил за ирелевантни обстоятелствата относно съществуването на водомери и относно това, дали декларираните количества съответстват на данните от водомерите, тъй като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължението да водят отчет за изземваните и използваните води и в изпълнение на това свое задължение дружеството е извършвало измерване и е водило отчет на иззетите водни количества, представен на БД ИБР. При определяне на публичните задължения административният орган се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни. Актът е издаден въз основа на писмените документи, изброени в чл. 195б, ал. 2 ЗВ. На жалбоподателя е била връчена покана за доброволно изпълнение и същият е бил уведомен за началото на административното производство. Размерът на публичните задължения е точно изчислен и това е потвърдено от заключението на вещото лице по приетата без оспорване експертиза. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е обосновал верен извод относно валидността на акта като издаден от компетентен орган, както и за това, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му като незаконосъобразен. Неоснователни са поддържаните и в касационната жалба доводи за порок във формата на акта, изразяващ се в това, че не е конкретизирано мястото на водоползване и съоръженията, чрез които водоползването се реализира. Правилно е посочил съда в мотивите на своето решение, че в обстоятелствената част на АУПДВ, съдържаща фактическите основания за издаването му, е посочено, че той се издава във връзка с разрешително за водоползване № 300528/16.09.2004 г., издадено също от директора на БД ИБР, за правото на водовземане от подземни води посредством 20 броя тръбни кладенци, разположени на територията на имот 000148 в землището на гр. Пловдив – запад, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на гр. Пловдив. Разрешителното се съдържа в административната преписка и в него тръбните кладенци от ПС "Юг" са подробно описани. Диспозитивът на акта представлява неговата разпоредителна част, с която се определят задълженията, начинът и срокът на изпълнение. Посочването на номера и датата на разрешителното в разпоредителната част без да се преповтарят данните от него е напълно достатъчно за неговия адресат. По делото е приета съдбно-счетоводна експертиза, в която вещото лице ясно е посочило, че декларираният от дружеството отнет воден обем по процесното разрешително е този, посочен в констативния акт и в акта за установяване на публичното задължение. Размерите на главницата и лихвите са правилно изчислени от административния орган. Неоснователни са и възражения на касатора срещу посочените в акта правни основания. Чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., има т. 1, независимо от това, че тя е в таблицата, и именно в нея е посочен единичен размер на таксата – Е (в лв. /куб. м) в сила от 1.01.2017 г. – 0. 02. Посочването на ал. 4 наред с ал. 1 от чл. 7 на същата тарифа не прави акта незаконосъобразен, нито е нарушило правото на защита на неговия адресат. Задължението на директора на Басейнова дирекция по пар. 3, ал. 2 от ПЗР на Тарифата за таксите касае уведомлението по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г., но не и уведомлението за таксата за 2018 г. Не е спорно между страните по делото, че размерът на таксата е правилно изчислен, и това е потвърдено от съдебно-счетоводната експертиза. Не е спорно, че така декларираната такса от жалбоподателя не е платена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ. Отново според експертизата от платежните документи се установява, че от негова страна са заплатени само задълженията му за водовземане за 2011 г. - 2013 г., но не и за 2018 г. С оглед така установените факти правилно АС - Пловдив е приел, че оспореният АУПДВ установява задължението на жалбоподателя за такса за водовземане в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗВ и при спазване на регламентираната законова процедура по издаването му. По така изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство първоинстанционно съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което въпреки изхода на спора разноски за касационното производство не му се дължат.