Решение № 10994 от 1.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Козлодуй, чрез пълномощник адв. Кашъмов срещу решение 329 от 19 октомври 2021 год., постановено по адм. дело 349 от 2021 год. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на Община Козлодуй, с която се иска обявяване на нищожността на решение ППН-01-607/2018 от 23.07.2019 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) в частта, в която жалбата на Й. Няголов е приета за основателна по отношение на администратора Община Козлодуй, в чието структурно звено е Общинско предприятие Комунални дейности за нарушение на разпоредбата на чл. 2 ал. 2 т. 1 /ред. ДВ бр. 91/2006г./ от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), съответстваща на чл. 5 пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и в частта, в която му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. за нарушение на цитираната по-горе разпоредба. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се твърдения, че решението на комисията е нищожно, като издадено въз основа на неприложим към този момент закон. Иска се отмяна на постановеното от АС - Враца решение и прогласяване на нищожността на решението на комисията. Ответникът КЗЛД, чрез пълномощника юрисконсулт Асьова оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът Й. Няголов не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна административният съд приема за установено следното: Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба peг. ППН-01-607/23.07.2018 г., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни на лицето Й. Няголов от Общинско предприятие "Комунални дейности". Последното е изпратило писма през юни 2017 г. до Заводски строежи - Козлодуй АД и Атоменергоремонт АД, в които е посочило трите имена и единния граждански номер (ЕГН) на жалбоподателя, с които е изискано от двете предприятия издаване на удостоверение образец УП - 3 за лицето Й. Няголов. Установено е, че удостоверение УП - 3, със съдържащи се в същото лични данни в обем три имена, ЕГН, е изготвено и изпратено от Заводски строежи - Козлодуй АД с писмо, с обратна разписка на 14.06.2017 г. на ОП Комунални дейности, а от Атоменергоремонт АД на 16.06.2017 г. е изготвено процесното УП 3. Административният орган приема, че разпоредбите на Кодекса на труда (чл. 328, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. т. 10а, 10б и 10в) не вменяват задължение на общинското предприятие да изисква удостоверение образец УП-3 от предходни работодатели, тъй като съществува друг ред, посочен в чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социалното осигуряване. Приема, че с посоченото поведение личните данни на Й. Няголов са обработени незаконосъобразно и недобросъвестно от община Козлодуй, в чиято структура е и общинското предприятие. На 23.07.2019г. КЗЛД постановява и оспореното пред АС Враца решение ППН-01-607/2018 г. с което налага имуществена санкция на Общинско предприятие "Комунални дейности" в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД /редакция на ДВ, бр. 81/2011 г. /, съответстваща на чл. 5, пар. 1, б. "б" от Регламент 2016/679. При тези фактически данни Административен съд Враца постановява обжалваното решение. Административният съд приема, че не са налице предпоставки, определящи административния акт за нищожен в оспорената част, а именно да е издаден акт при пълната липса на условията в приложимата правна норма, тоест при липса на основание. Приема, че произнесеното решение е от компетентен административен орган при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за защита на личните данни. Иизискването за форма на акта е спазено, в решението са изложени фактическите и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие е и с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт, поради което теорията и съдебната практика възприемат за критерий петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но само в случаите, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при произнасяне на оспореното съдебно решение от първоинстанционния съд. АС-Враца събира и обсъжда всички допустими и относими към съдебно административния спор доказателства, а направените изводи са съответни на материалния закон. Неоснователно е и посоченото касационно основание за нарушение на материалния закон от решаващия съд. Принципно правилно е посоченото в касационната жалба, че когато се касае за акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ го с административно наказание приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по - новият закон е приложим само ако е по - благоприятен за дееца. Тези основополагащи принципи на административно - наказателното право се съдържат в чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и независимо, че в случая законодателят предвижда по ЗЗЛД специален ред за установяване на нарушението, налагането на наказанието и обжалването му, няма възможност за дерогиране на тези основни принципи на административно - наказателното право. Неоснователно е обаче твърдението, че наложената санкция на основание чл. 58, параграф 2, буква и във връзка чл. 83 пар. 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46ЕО не е приложим по време материалноправен закон. Предвид изложеното по-горе относно принципите на административно - наказателното право и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН приложената разпоредба от Регламента се явява по- благоприятен закон, тъй като посочената в нея санкция няма изискуем минимум. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД /отм./ но в актуалната си редакция към датата на нарушението За нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. Безспорно към датата на постановяване на атакуваното решение на КЗЛД е последвала нова административнонаказателна разпоредба, а именно тази на чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, която предвижда санкция до 20 000 000 EUR, тоест без регламентиран минимум. Следователно приложената от комисията разпоредба от Регламента се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че изводите на решаващия съд за валидност на оспорения административен акт са правилни, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Пред настоящата инстанция ответната страна е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, има право на такива в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,