Решение № 105 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2013 г.

Решение № 105 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба на Д. В. М. и Т. Д. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 28.12.2010 г. по гр. д. № 27182/2009 г. на Софийски районен съд, 49 състав, с което решение, влязло в сила на 20.02.2012 г. по отношение на първия от молителите Д. В. М. е признато за частично установено вземане на Т. София АД за стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, апартамент № 14 бл. 28 вх. 1, нах. се в [населено място], [жк], по издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Вторият от молителите не е участвал в делото, на което обстоятелство се позовава и първия молител, привлечен като ответник по иска. Общо е твърдението по молбата за отмяна, че молителят Т. Д. М. е съсобственик на топлоснабдения имот, поради това е било необходимо да участва в делото. Допълнително е представен нот. акт № 173 от 13.11.1997г по н. д. № 35581/97 на нотариус при СРС, по силата на който Д. В. М. и неговата съпруга даряват през 1997 г на сина си Т. Д. М. имота, за чието топлоснабдяване е установено вземането, при запазено пожизнено право на ползване за прехвърлителите. Ответникът Т. София АД не е заявил становище. Молбата е неоснователна. Молителят Д. В. М. е бил ответник, участвал е в съдебното производство в това качество, решението има сила по отношение на него и същият не може да се позове на основанието по чл. 304 ГПК, предвидено единствено в полза на лице, което не е било страна по делото. Молителят Т. Д. М. не е бил конституиран като ответник, но също не може да се позове на основанието за отмяна, тъй като естеството на вземането, облигационният му характер и предвидените в специалния закон (чл. 106а ал. 1 и 4 ЗЕЕЕ отм. във вр. § 1 т. 42 от ПЗР на ЗЕ ) основания за неговата дължимост, не предпоставят участието му в процеса наред с привлечения ответник. Лице, което не е било страна в съдебното исково производство, може да предизвика отмяна на постановено по него решение, само ако силата на присъденото нещо се разпростира и по отношение на него. Законът има предвид необходимия другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. По иска за установяване на процесното вземане в полза на Т. София АД легитимиран е бил ответника Д. В. М., което следва от качеството му на потребител и ползвател на топлинна енергия за битови нужди, вкл. отдадена от сградната инсталация в общите части по смисъла на закона, за исковия период. Видно от приложения нот. акт № 173 от 13.11.1997г по н. д. № 35581/97 г. на нотариус при СРС, при прехвърлянето на собствеността същият си е запазил вещно право на ползване върху имота, което обстоятелство е в потвърждение на така преценената от съда легитимация по спора, на фактическите и съответстващите им правни изводи по атакуваното решение. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.