Решение № 176 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6509/2007 г.

Решение № 176 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6509/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 1703/22.10.2007 г. по гр. д. № 287/2007 г., постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.),Пловдивският окръжен съд след като е отменил първоинстанционното решение № 117 от 19.07.2004 г. постановено по гр. д. № 7742/2003 г. на ПРС е уважил иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК на Н. С. Г. против П. Н. Г., като го е признал за собственик на 11/36 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 765 кв. м. и представляващо поземлен имот № 501, кв.89 по плана на гр. Х. ведно с 11/36 ид.ч. от подобренията в него, включващи стопански постройки и останки от паянтова жилищна сграда, ведно с 4/9 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда, както и на 4/6 ид.ч. от празно дворно място, цялото от 1528 кв. м., представляващо поземлен имот № 500, кв.89 по плана на гр. Х. и е изменил нотариален акт № 80/2002 г., като е намалил признатите с него в полза на П. Г. права на собственост на 25/36 ид.ч. от поземлен имот № 501, кв.89 по плана на гр. Х., на 25/36 ид.ч. от всички подобрения в имота и на 5/9 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда, както и нотариален акт № 82/2002 г., като е намалил признатите с него в полза на П. Г. права на собственост на 2/6 ид.ч.от поземлен имот № 500, кв.89 по плана на гр. Х. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от първоначалния ответник П. Н. Г., чрез пълномощника му адв. Св. Б., в която се релевират доводи за необоснованост и за неправилност-касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Ответникът по жалбата Н. С. Г., чрез пълномощника му адв. А. П. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното въззивно решение, след отменително решение № 1450/06 от 29.01.2007 г. на ВКС, IV ГО съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК е допустим, тъй като за ищецът Н е налице правен интерес да установи наличието на съсобственост между страните върху процесните имоти, както и конкретния размер на собствените права в нея, доколкото ответникът отрича наличието на такива, посредством констативните нот.актове за собственост върху целите имоти, с които се е снабдил, а иска за изменение на констативните нот.актове с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК е законна последица от изхода на собственическия иск и е приложима служебно от съда, без нарочно искане. От фактическа страна е приел, че общият наследодател на страните Н, към датата на смъртта си - 16.01.1981 г. е владял заедно със съпругата си С. К. Г. като свой имот № V*, кв.89 по плана на гр. Х. от 1971 г., идентичен с ПИ № 500, кв.89 по плана от 2000 г. на гр. Х. Преживялата съпруга С съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 СК от 1968 г. (отм.)притежава половината от прекратената имуществена общност, която след продажбата през 1970 г. в полза на ответника П е била в следния обем: 2/3 ид.ч. от имот пл. № 348 по плана от 1957 г., идентичен на имот пл. № 501, 2/3 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда, заснета като самостоятелна в имота и 2/6 ид.ч. от съсобствения със С. Н. Г. имот пл. № 272 по плана от 1971 г., образуван от частите на бившите имоти пл. № 348 и № 349, идентичен на незастроения имот пл. № 500 по плана от 2000 г. Тъй като тя не наследява дял от дела на съпруга си, то завещанието в полза на заветника С. Г. е породило вещно транслативното съдействие до 2/6 ид.ч. от имот пл. № 501 и от построената в него жилищна сграда и до 1/6 ид.ч. от незастроения имот пл. № 500, а останалото в наследство имущество от съпруга й Н. Г. се поделя поравно между синовете му, т.е. по 2/18 ид.ч. от имот пл. № 501 и сградата в него и по 1/18 ид.ч. от имот пл. № 5* Правата на наследодателя на ищеца възлизат на 2/18 ид.ч. по наследство от неговия баща и 6/18 ид.ч по завещание от неговата майка, а на ответника 2/18 ид.ч. по наследство от неговия баща и 6/18 ид.ч. по договора от 1970 г. и 2/18 ид.ч. на третия им брат - по наследство от баща им. След смъртта на наследодателите им (през 1981 г. и през 1992 г.) владението фактически е осъществявано от двамата братя - наследодателя на ищеца и ответника, безучастие на третия брат и претенции към собствеността от наследниците му след неговата смърт през 1983 г., поради което неговите наследени идеални части от имота са придобити от братята му по-равно по давност. По този начин наследодателя на ищеца се лигитимира като собственик на 8/18 ид.ч. от имот пл. № 501 и сградата в него и 26/36 ид.ч.от незастроения имот пл. № 500, а ответникът се легитимира като собственик на 9/18 ид.ч.или 1/2 от имот пл. № 501 и построената сграда в него и на 9/36 ид.ч. или 1/4 от незастроения имот пл. № 5* След смъртта на наследодателя на ищеца през 1995 г.преживялата съпруга Г майка на ищеца му е прехвърлила, чрез дарение 2/6 ид.ч. от имот пл. № 500, както и 2/36 ид.ч. от имот пл. № 501 и 2/9 ид.ч. от сградата в имота, като е запазила и за себе си собственост върху имотите. Следователно ищецът е придобил права след сделката в размер на 11/36 ид.ч. от имот пл. № 501 и 17/36 от сградата в него, както и на 34/48 ид.ч. от имот пл. № 5* Паянтовата постройка в имот пл. № 501 се е срутила, а стопанските постройки в имота са подобрение към него, поради което не е налице самостоятелен обект на вещно право. Съдът е приел, че докато наследодателят на ищеца е бил жив, не е имало спорове между него и ответника относно владението върху имотите, като всеки е ползвал свои помещения от жилищната сграда, поради което те са своили имотите като съсобственици. Действително семейството на ищеца не е живяло постоянно в имота, а в гр. Б., но през летните месеци са упражнявали фактическа власт върху тях, като едва след смъртта на наследодателя на ищеца ответникът е предприел действия за отблъскване на владението му, продиктувани от неговото несъгласие за уреждане на собствеността върху спорните имоти. При тези данни твърдението на ответника за придобиване по давност на правото на собственост на неговия брат и наследодател на ищеца съдът е приел за неоснователно. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. При постановяването му са спазени задължителните указания в отменителното решение и въззивния съд е конкретизирал исковата претенция на ищеца, с оглед придобивните основания - наследство, давностно владение и завещание от наследодателя му и дарение от неговата майка, както и възражението за придобивна давност от страна на ответника. Съдът е изградил своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги е преценил съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. Наведения довод за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес от предявяването на установителни искове, вместо осъдителни, при положение, че касатора е във владение на процесните имоти е преклудиран с отменителното решение от 29.01.2007 г.на ВКС, който служебно следи за допустимостта и валидността на въззивното решение. Проследявайки всички разпоредителни сделки с процесните имоти и упражняваното владение върху тях е достигнал до извода, че имотите са съсобствени, тъй като фактическата власт върху тях е упражнявана от двамата братя заедно. При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало по отношение на частта на наследодателя от прекратената съпружеска имуществена общност между синовете му, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права съобразно правилата на чл. 5 - чл. 10 ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл. 127 ГПК да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Следователно наследникът, който променя намерението си и от държател става владелец трябва да докаже активно поведение. В случая разпитаните по делото свидетели не са установили факти в подкрепа на твърдението за завладяване от ответника на частите на ищеца. Няма данни родителите на ищеца да не са допускани в имота, а противопоставянето на ответника след смъртта на брат му няма връзка с отблъскването на владението на сънаследниците, които и към настоящия момент ползват свои помещения и държат в тях свои вещи, поради което не е налице и прекъсване на владението. Неоснователно е твърдението за липса на идентичност на двата процесни имота, тъй като по този въпрос настоящата инстанция се е произнесла при първото разглеждане на делото. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение