Решение № 3259 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12224/2008 г.

Решение № 3259 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12224/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Перун-91" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, представлявано от управителя Тодор Дурев, срещу решение № 655/15.07.2008 г. по адм. д. № 904 /2007 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът налачника на РДНСК-Благоевград, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата изцяло. Ответникът кмета на Община Разлог не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-09-157 /11.10.2007 г. на началник секрор СК при РДНСК - Благоевград, с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по установения ред обект, съставляващ "промяна предназначението на II-ри етаж от съществуваща 2МС в стаи за настаняване" в УПИ ХII-512, кв. 49 по плана на гр. Разлог. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че констатациите, залегнали в мотивната част на оспорената заповед не са оборени с доказателства от жалбоподателя, не се представя Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, поради което законосъобразно е издадена процесната заповед по реда на чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъждане на приетата по делото без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, която по искане на жалбоподателя е дала заключение за вида на преустройството, с подробно описание на извършените СМР, категорията на "строежа", попада ли същия в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ и констатация за ползването на обекта към момента. Игнорирайки изцяло СТЕ, съдът е направил необоснован извод за "необорване констатациите на адм. орган", като не е обсъдил релевантните за спора обстоятелства - подлежи ли на приемане процесното преустройство, с оглед на конкретно извършените СМР и налице ли е промяна в предназначението, вкл. въвеждане в експлоатация по променено предназначение. По смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В нарушение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципа по чл. 9 АПК за служебното начало в административния процес, съдът не е обследвал законосъобразността на акта с оглед събраните в процеса доказателства, което е довело до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка досежно спорното обстоятелство, в нарушение на служебното начало по чл. 163, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 т. 1 АПК, обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане при съобразяване на указанията, изложени по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,