Решение № 14733 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2019 г.

Решение № 14733 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – С., подадена чрез юрисконсулт Атанасова срещу решение № 82 от 09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 517/2018 г. на Административен съд – К., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2200101017005278-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател административният съд безкритично е възприел заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която не се базира на нови доказателства. Отделно от това се твърди, че съдът не е анализирал доказателствата по делото и приложимата правна уредба, поради което и не е формирал самостоятелни правни изводи. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – "Надежда Си" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител в проведеното съдебно заседание и не взема становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е цитирания ревизионен акт, в частта с която на "Надежда Си" ЕООД са установени задължения за довнасяне на задължителни осигурителни вноски за ревизиран период от 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г. в общ размер на 7881, 79 лева – главница и лихви в общ размер на 150194 лева, на основание чл. 6а КСО и поради определяне на по висок размер на осигурителния доход за лицата командировани по реда на чл. 121, ал. 3 КТ за изпълнение на определени длъжности в друга държава членка на ЕС - Италия. Органът по приходите е установил, че за периода от 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г. "Надежда Си" ЕООД на основание чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е изпращало на работа в Италия работници на длъжност "строителен работник" за срок по дълъг от 30 дни, като на лицата са издавани удостоверения "А1", относно държава-членка, чието законодателство се прилага в Р. Б. Съгласно представените платежни ведомости, подаваните уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и подадените декларации обр. 1 и обр. 6, осигурителните вноски на командированите в Италия лица са определени върху минималния месечен размер на осигурителния доход в България в размер на 600 лева. Органите по приходите са приели, че на основание чл. 121, ал. 3 от КТ и чл. 6 а от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), при липса на минимални ставки за заплащане на труда в приемащата държава – Италия, РЛ е следвало да осигурява командированите работници в Италия върху максималния месечен размер на осигурителния доход в България за съответните години, поради което на основание чл. 6а от КСО, с РА са определени допълнителни осигурителни вноски, съобразно максималния месечен размер на осигурителния доход в България. За да отмени издадения РА, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в писмен форма с необходимото съдържание, в съответствие с административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че през ревизирания период РЛ е изпратило на работа в Италия по реда на чл. 121, ал. 3 КТ работници на длъжност "строителен работник" за срок по-дълъг от 30 дни, както и че при осигуряването на тези работници е приложимо българското осигурително законодателство, видно от издадено удостоверение А1 - на основание чл. 15 от Регламент 987/2009 по прилагане на регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета. По силата на § 10 от Директива 96/71/ЕО се допуска възможност за прилагане на задължителните разпоредби на законодателството на друга държава членка. По силата на чл. 6а КСО, в редакцията приложима към момента на възникването и развитието на осигурителните отношения – ДВ, бр. 7 от 2012 г., осигурителните вноски на така командированите работници се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. По делото не е било спорно, че след извършените справки от официалната интернет – страница на ИА "Главна инспекция по труда", органа по приходите е установил, че за Италия не са определени и не се прилагат минимални ставки за заплащане през ревизирания период от 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г. Съдът е приел, че в този случай, съгласно чл. 6а ал. 1 от КСО, в сила след 01.01.2012 г., командированите работници и служители за работа в държави – членки, в която не са определени минимални ставки на заплащане, се осигуряват най-малко върху минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО. От приложените таблици към РД съдът е приел, че за командированите лица от РЛ в Италия, осигурителните вноски по отделните параграфи, касаещи ДДО, ДЗПО за УПФ, ЗОВ и ЗДДФЛ, са начислени въз основа на действителните доходи от трудова дейност на лицата, но върху не по – малко от задължителния за тях минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който на основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО е въведен със ЗБДОО за 2016 г. Приел е, че тези факти се потвърждават и от заключението по назначената ССчЕ, приета без оспорване от страните. По изложените съображения, съдът е приел, че не са налице правни основания командированите на работа в Италия работници да се осигуряват върху максималния месечен размер на осигурителния доход в България за съответните години, поради което отменил издадения РА. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени. Спорен е въпроса при липса на минимални ставки за заплащане на труда в приемащата държава – Италия, по какъв начин следва да се определи осигурителния доход на командированите за работа лица от РЛ "Надежда Си" ЕООД. Правилно съдът е посочил за приложима разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от КСО в редакцията от ДВ, бр. 7 от 2012 г., съгласно която осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. Правилно съдът е приел, че в случая при липса на спор, че работниците са командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – Италия, то осигурителните вноски следва да се начисляват върху получените брутни месечни възнаграждения, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, както е сторило РЛ за ревизирания период. Тезата на органите по приходите, че при липса на минимални ставки на заплащане на труда в Италия, то осигурителите вноски следва да се начислят върху максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО не намира законова опора, тъй като разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от КСО предвижда за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане, осигурителните вноски да се начислят в граници не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО. В случая не е било спорно и е потвърдено със заключение по назначена ССчЕ, че РЛ е спазило законовото изискване, като е начислило осигурителните вноски върху минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е изградил изводите си въз основа на експертиза, която е възприел безкритично, без да съобрази, че същата не се базира на нови доказателства. Действително заключението на експертизата потвърждава безспорния факт, че РЛ е начислило осигурителните вноски на командированите за работа в Италия работници върху минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. В случая, обаче изводите на съда за незаконосъобразност на РА са направени въз основа на правилно приложение и тълкуване на относимите правни норми. Не са налице твърдяните от касатора касационни отменителни основания. Решението на административния съд, предмет на обжалване в настоящото касационно производство не страда от недостатъци. При постановяването му съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения, изводите му са обосновани и верни, като въз основа на тях е приложен правилно материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат на касатора. Такива не се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са поискани и не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение