Решение № 8139 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2010 г.

Решение № 8139 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Обжалване" - и. д. директор на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1793 от 27.08.2010 г., постановено по адм. дело № 531/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че решението е неправилно, поради противоречие на мотивите и диспозитива, а именно че съдът е следвало да постанови, че отменя ревизионния акт, в частта, в която е определен КД в размер на 72 594, 85 лв. и лихви в размер на 103 423,46 лв. и да го потвърди в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат в общ размер 2935625,19 лв. /704859,44 + 2 230 405,75 лв/. В резултат на горното е следвало да постанови, че финансовият резултат за периода е загуба в размер на 683 985.36 л в., а дължимият КД за внасяне в размер на 0.00 лв. От друга страна се твърди, че съдът не е направил преценка в съвкупност на установените обстоятелства по делото, като неправилно е тълкувал поотделно представените доказателства, в т. ч. представените договори за встъпване в дълг и нотариалните актове. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - "Тур-спорт Холдинг" ЕООД в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По оспорване от "Тур-спорт Холдинг" ЕООД, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 800166/24.10.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, изменен с Решение на Д"ОУИ"-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил изцяло РА № 800166/24.10.2008Г. на орган по приходите при ТД на НАП-Добрич, с който на "Тур спорт -холдинг" ЕООД, с представлявано от Живко Жечев, ЕИК по БУЛСТАТ 124071477, гр. Добрич, ул"25-ти септември" № 1 А, са определени допълнителни данъчни задължения в резултат от начислен данък по ЗДДС за д. п. м. 10.2007 г. в размер на 709 605,08 лв. главница и 103423,46 лв. лихви както и корпоративен данък за 2007 г. в размер на 72 594,85 лв. и 6 297,12 лв. лихви, в резултат на преобразуван финансов резултат в увеличение със сумата от 2 114 793,32 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че платените суми от встъпилите в дългове лица, на кредиторите, не са получени от ревизираното лице във връзка с продажбата на недвижимите имоти, не са му дължими нито от получателя на доставката нито от друго лице, напротив дължими са на банките съгласно договорите за встъпване в дълг, поради което и на това основание не следва да бъдат включени в цената на продажбата. Прието е, че за целите на ЗКПО действително погасените задължения от съдлъжниците в полза на ревизираното лице представляват извънреден приход за дружеството, но нямат отношение към определяне на различна от посочената в нотариалните актове цена на продадените имоти. Обсъдени са дадените от ревизираното лице във връзка с погасеното от съдлъжниците задължение, писмени обяснения -л. 165, че в тази връзка е отчетения приход по кредита на с/ка 709 Приходи от други продажби" в размер на 4856007,96 лв. Според първоинстанционния съд това само по себе си не води до извод, че това е продажната цена по нотариалните актове като преди продажбата имотите са били ипотекирани и такава е била и оценката им с цел ипотека въз основа на която са отпуснати и банкови кредити на дружеството от 2006 г. От договорите не се установява същите да са отпускани, с цел покупка на процесните имоти, напротив отпускани са за оборотни средства за дейността на дружеството, поради което и не може да се приеме, че предметът им е свързан с предмета на договорите за покупко - продажба документирани с НА№ 87 и 88, определените допълнително данъчни задължения по ЗДДС във връзка с продажбата е незаконосъобразно. Обсъдени са и възраженията относно липсата на основание за доначисляване на данък ДДС поради това, че доставките са освободени и относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007 г. със сумата в размер на 2114 793,32 лв. представляваща размерът на преоценъчния резерв, включен в данъчния амортизационен план към 31.12.2006 г. и които следва да бъдат отписани към 01.01.2007 г. Независимо от визираната във възраженията на касатора неточност между обстоятелствената част и диспозитива, при тази фактическа установеност и с оглед приложимото право, решението като краен резултат е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗКПО. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че единствено в тежест на ревизираното лице е да докаже, че различието на размера на декларираните приходи по счетоводни данни и декларираните в ГДД има основание различно от посоченото в писменото обяснение, и тъй като такива доказателства не са ангажирани, по никакъв начин не е опровергана доказателствената сила на тези обяснения, което не е взето предвид от решаващия състав. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на органа по приходите в РА, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-Варна за основателност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза, което като ненадлежно оспорено, обосновано е приета материалната му доказателствена сила за правилното решаване на спора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение