Решение № 15893 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2009 г.

Решение № 15893 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба от "БКС-Надежда" АД, с ЕИК 121749954 и седалище град София, представлявано от адв. Анна Тодорова, против решение № 1154/29.12.2008 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 6692/2008 г. по описа на съда. С касационната жалба се претендира неправилност на обжалвания съдебен акт респ. неговата отмяна, поради неправилност, изразяваща се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, от една страна, че съда не е обсъдил представените и приети по делото писмени доказателства - уведомително писмо с изх. № 14807/2008 г. при Агенцията по вписванията и молба за налагане на възбрана от 07.08.2008 г. на Столична община до Съдебно-изпълнителната служба, а от друга, че необосновано е прието, че наложената възбрана и съдебните решения на СРС и СГС от 22.08.2008 г. и 29.10.2008 г., не са нови факти, възникнали след влизане в сила (20.06.21008 г.) на изпълнителното основание - заповед № РД-09-372/26.07.2007 г. Ответната страна - кмета на район "надежда" при Столична община възразява срещу основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия си състав при трето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е редовно подадена, в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Административния съд е приел, че искът с правно основание чл. 292 от АПК, предявен от "БКС-Надежда" АД против Столична община е неоснователен. Съдът е установил, че съществуващия от 2005 година спор за собственост между Столична община и "Надежда 2002" АД, възникнал относно недвижим имот, представляващ трети етаж от сграда, находяща се в град София, ул. "Кирил Дрангов" № 55, е факт, настъпил преди издаването на заповед № РД-09-372/26.07.2007 г. на кмета на район "Надежда", създаваща задължение спрямо "БКС-Надежда" АД да освободи процесния имот. Освен това, съдът е счел, че настоящия касатор от една страна не е страна в спора за собственост, а от друга, че съдебните решения, постановени във връзка с този спор между "Надежда 2002" АД и Столична община не са влезли в сила, поради което не могат да и бъдат ценени. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно постановено и като такова следа да бъде оставен в сила. Административният съд е събрал и подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, проследил е хронологически правнорелевантните факти, посочил е последователно постановените съдебни актове (гражданскоправни и административни), отнасящи се до спорния въпрос и е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решението не могат да бъдат споделени. На първо място, безспорно е че съда не обсъдил значението на две представени по делото писмени доказателства - уведомително писмо с изх. № 14807/2008 г. при Агенцията по вписванията и молба за налагане на възбрана от 07.08.2008 г. на Столична община до Съдебно-изпълнителната служба. Този пропуск обаче не представлява нарушение, тъй като тяхното обсъждане не е било необходимо. Това е така, тъй като чрез тях се цели косвено доказване принадлежността на право на собственост към дружеството "Надежда 2002" АД върху процесния имот, посредством налагането на обезпечителна мярка, към определен момент, следващ този на издаване на изпълнителното основание, при положение обаче, че по делото е безспорно съществуването на неразрешен с влязло в сила решения спор за собственост, предхождащ с две години издаването на заповед № РД-09-372/26.07.2007 г. Що се касае да направения от съда и оспорен като необоснован от касатора извод, че съдебните решения на СРС и СГС, като неокончателни въобще не могат да бъдат приемани за новонастъпил факт, то същия е правилен. Следа да се допълни, че съда е длъжен да зачете само влязло в сила решение - чл. 297 ГПК, каквото не е налице в случая. С оглед изхода на спора и във връзка с подадената на 17.03.2009 г. частна жалба против определение № 487/20.02.2009 г., с което е оставено без уважение искането на касатора за налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението във връзка с процесния му иск по чл. 292 от АПК, съдът счита, че разглеждането й се явява безпредметно, поради отпаднал правен интерес. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 236 във вр. с чл. 215 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,