Решение № 12709 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Ю. Т. от гр.Плевен, срещу Решение 1794 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело 944/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожността на Заповед рег. Чр-з-478/10.08.2023 г. на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, в частта, с която, в изпълнение на дадените указания с Решение 3/07.10.2022г. по адм.дело С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение 56/15.06.2023г. по адм.дело С-2/2023г. на ВАС, е допълнен текста на Заповед ЧР-з-420/13.07.2023г., като в края на текста след думите в размер на 10% от основното месечно възнаграждение се поставя запетая и се допълва считано от 15.08.2021г.. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на решаващия съд, че жалбата му срещу Заповед рег. Чр-з-478/10.08.2023 г. на Председателя на ДАНС е просрочена, в резултат на което не са разгледани оплакванията му за незаконосъобразност на същата. Посочва, че съдът не се е съобразил със специалните правила в Закона за ДАНС за връчване, влизане в сила, а от там и за началния момент за оспорване на заповедите за назначаване/възстановяване в длъжност в ДАНС. Излага подробни съображения и за необоснованост на съдебния акт. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Заповед рег. Чр-з-478/10.08.2023 г. на Председателя на ДАНС като незаконосъобразна, алтернативно нищожна. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Председателят на ДАНС, чрез процесуален представител М.Ангелова в писмена защита и в с.з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност и валидност пред АС Плевен е Заповед рег. Чр-з-478/10.08.2023 г. на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, с която, в изпълнение на дадените указания с Решение 3/07.10.2022г. по адм.дело С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение 56/15.06.2023г. по адм.дело С-2/2023г. на ВАС, се допълва чрез изрично посочване : считано от 15.08.2021 г., Заповед рег. ЧР-з-420/13.07.2023 г. на Председателя на ДАНС, с която младши агент II степен К.Т. е възстановен на длъжност експерт в сектор 2 към ТДНС - Плевен при ДАНС. Съдът, след като е установил фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните, е приел, че независимо, че в Заповед рег. Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС е удостоверено, че е връчена на Т. лично срещу подпис на 03.11.2023 г. и жалбата му против тази заповед е подадена направо в Административен съд-Плевен и е заведена с вх. 6838/17.11.2023 г., същият е узнал и се е запознал със съдържанието й на 22.08.2023 г., по образуваното по негова жалба адм.дело 609/2023 г. по описа на АС-Плевен. Следователно жалбата му, като подадена на 17.11.2023 г. - около три месеца по-късно /макар и в срока спрямо официалното й връчване/, се явява просрочена, подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорването й. Съобразявайки се със заявеното от Т. искане за прогласяване нищожността на Заповед, peг. ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС, съдът се е произнесъл единствено по тази претенция, която е приел за неоснователна. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че жалбата на Т. срещу оспорената заповед на Председателя на ДАНС е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им, което съобщаване се извърша в съответствие с изискванията на чл. 61 от АПК. Анализът на посочените разпоредби сочи, че правото на жалба е срочно право, което може да бъде упражнено в рамките на законово установения четиринадесетдневен срок. С изтичането на срока правото се погасява и настъпват установените в акта правни последици. Началният момент на броенето на срока за оспорване е съобщаването на индивидуалния административен акт на адресата му, като чл. 61 от АПК определя кога един акт е съобщен на носителя на правото на оспорване. Тъй като поставя началото на срока за оспорване, съобщаването е производствено действие, което се извършва при строго определени от законодателя изисквания, регламентиращи начините на уведомяване, посочени в чл.18а от АПК, към която разпоредба препраща чл.61 от АПК, и които пораждат целената правна последица поставят началото на срока за оспорване. Видно от съдържанието на чл.18а от АПК, валидно е само това действие за съобщаване, което е извършено от административния орган, съответно неговата администрация. Следователно, научаването или узнаването от адресата на акта за неговото съществуване от други източници не съответства на изискването на закона за надлежно съобщаване. Следва да се посочи, че за да е надлежно съобщаването не е достатъчно адресатът на акта да знае за неговото съществуване, а е необходимо съдържанието на акта да му бъде надлежно съобщено. Само тогава, когато са спазени тези законово установени гаранции за надлежност на съобщаването, узнаването за съществуването на акта може да породи целените правни последици, т.е. да постави началото на срока за оспорване. Видно от доказателствата по делото Заповед рег. Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС е връчена на Т. лично срещу подпис на 03.11.2023 г., т.е. при спазване изискванията на чл.61 от АПК. Обстоятелството, че Т. е узнал и се е запознал със съдържанието на заповедта на 22.08.2023 г., по образуваното по негова жалба адм.дело 609/2023 г. по описа на АС-Плевен, не съответства на изискванията на чл. 61 от АПК и не поражда целените правни последици. След като оспорената заповед е надлежно връчена на 03.11.2023 г., от тази дата е започнал да тече срока по чл.149, ал.1 от АПК и жалбата подадена на 17.11.2023 г. се явява подадена в срок. Изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването е несъответен на фактите по делото и приложимата нормативна уредба. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе и по законосъобразността на оспорения административен акт. При този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК Върховен административен съд, Пето отделение