Решение № 2908 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11605/2008 г.

Решение № 2908 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11605/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Бурян Томов", гр. София против решение № 524 от 9.05.2008 г. постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 690/2008 г. с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 20002654/18.09.2007 г. издаден от ТД на НАП-София, потвърден с решение№ 2171/21.12.2007 г. на директор на ДОУИ- София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се навеждат всички касационни основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно определя датата на възникване на данъчното събитие, неправилно съдът е приложил по аналогия закона, Иска се отмяна на решението, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на ДОУИ-София чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето и. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора предвид фактите по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно закона. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима, досежно основателността и приема следното: Ревизионният акт, предмет на частичен контрол пред Административен съд София-град (АССГ) е резултат от извършена ревизия на Бурян Любомиров Томов, собственик на ЕТ "Бурян Томов" по приложението на ЗДДС за периода - 15.02.07 г. - 31.05.2007 г. С РА се установяват задължения за ДДС за месечните данъчни периоди- м. 02.2007 г. и м. 03.2007 г. в размер на 3333, 33 лв. за всеки един от тези периоди. Фактическите констатации в акта са, че данъчният субект във връзка с договор за наем, по който той е наемодател е получил през м. 01.2007 г. авансово плащане в размер на 60 000 лв. което представлява уговорената месечна наемна цена общо за м. 01, 02 и м 03.2007 г. като към момента на плащането и, данъчният субект не е бил регистриран по ЗДДС, а именно получаването на тази сума е основание за регистрацията му по ЗДДС. Тези факти са подведени от данъчните органи под разпоредбите на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и чл. 113, ал. 9 и ал. 10 от същия закон. Смисълът на посочените разпоредби са, че когато нерегистрирано по ЗДДС лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата на която става изискуем данъкът по доставката. След като лицето не е регистрирано по ЗДДС, то няма право да сочи данъка в издадената от него фактура, а е длъжно да издаде такава с цялата данъчна основа на доставката след регистрацията си. Административният съд е отхвърлил жалбата с мотивите, че не е налице спор по фактите между страните и те са такива, каквито са установени в РА. Съдът е анализирал всяко едно от обстоятелствата в конкретния случай и като краен резултат приема, че данъчните органи законосъобразно въз основа на посочените разпоредби в ЗДДС са начислили ДДС за получения наем за м. 02. и м. 03. 07 г. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Основателно първоинстанционният съд е приел, че данъчният акт е законосъобразен, тъй като именно разпоредбите от ЗДДС, посочени в него са приложими за разрешаване на конкретния случай. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че данъчното събитие за трите доставки (предоставяне на ползването на наетата вещ през м. 01, 02 и 03.2007 г.) е възникнало през м. 01.07г когато е станало авансовото плащане на наема за тези месеци. Към м. 01.2007 г. жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, поради което няма как към този месец да е възникнало данъчно събитие, за възникването на което по аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗДДС е необходимо наличието на тази регистрация. От друга страна след като към м. 02.2007 г. ревизираният субект е регистриран по ЗДДС, то доставяната от него наемна услуга е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и подлежи на облагане с ДДС по аргумент от чл. 2, т. 1 от същия закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд