Решение № 6312 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 196/2018 г.

Решение № 6312 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 196/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. Т." ЕООД, чрез адв. Иванов като процесуален представител, срещу решение № 1869 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 836/2017 г. по описа на Административен съд - В.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и потвърди строителното разрешение. Прави се искане за присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - началникът на РО "НСК" В. при РДНСК - Североизточен район (СИР), в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - главният архитект на О. В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Е. Т." ЕООД срещу заповед ДК-11-В-02/22.02.2017 г. на началника на РО "НСК" - В. при РДНСК - СИР, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 21/3.02.2017 г. издадено от главния архитект на О. В. за "сграда с ваканционни апартаменти", находяща се в ПИ с идентификатор 10135.2573.31, кв. 58 по плана на КК "Ч.", гр. В., ведно с одобрените инвестиционни проекти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е материално и процесуално законосъобразна. Приел е, че са допуснати нарушения по чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Изложил е доводи, че издаденото и отменено със заповедта разрешение за строеж е в противоречие с влезлия в сила ПУП за територията поради неправилно отразяване на площта на поземления имот, в който е предвидено строителството. Приел е, че постигнатата с проекта плътност на застрояване надвишава заложената в плана за застрояване от 30%. Становището на РИОСВ - В. се отнася за инвестиционно предложение, което се различава съществено от разрешеното строителство. Не са изпълнени дадените в инженерно-геоложкото проучване препоръки за отвеждане на отпадните води от имота и заустването им в канализацията с оглед спецификата на терена като съседен на такъв с активни свлачищни процеси. Липсва предварителен договор с ВиК за присъединяване, с което е нарушено изискването на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Достигнал е до заключение, че наличието на част от сочените от контролния орган основания за отмяна на разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти, са достатъчни да обуславят извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, което е възприел частично. Установил е правилно относимите за спора факти, които се подкрепят от доказателствата по делото. Възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът недопустимо е разширил проверката на законосъобразността на издаденото разрешение за строеж на основания, различни от изложените в оспорената заповед, е неоснователно. В обжалваното решение са изложени подробни съображения по приетите от началника на РДНСК - СИР нарушения при одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж, като не е излязъл от обхвата на правните основания, посочени в заповедта. Произнесъл се е и по всички наведени от страните доводи. Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ). Данните по делото сочат, че имотът на жалбоподателя е бил част от ПИ 26, отреден за БСФС по регулационен план от 1962 г. С решение на ОбС - В. от 2011 г. е одобрен ПУП - ПУР на КК "Ч." на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ. С този план имотът е урегулиран с регулационни линии към прилежащите улици от изток и северозапад. Със заповед № Г-20/2012 г. на кмета на район "Приморски" е одобрен план за застрояване за ПИ с идентификатор 10135.2573.31. С него е определена устройствена зона Ок - курортни зони и комплекси, с устройствени показатели: плътност на застрояване 30%, Кинт макс. 1,5, озеленяване 50%, етажност/височина 5/15. Съгласно ОУП на община В. територията, в която попада имотът на жалбоподателя, е включена в строителните граници на населеното място като урбанизирана територия. Устройствените показатели по застроителния план на имота съответстват на тези, предвидени в общия устройствен план. При безспорно установеното наличие на влязъл в сила план за застрояване на ПИ, в който е разрешено строителството, изводът на административния орган и на съда, че предназначението на имота е за друг вид недървопроизводителна гора, е неправилен. Спазването на изискванията на § 6, ал. 2 ПЗР ЗГ не следва да се обсъжда. В случая има одобрен застроителен план и преценката за съответствието на проекта и разрешението за строеж трябва да се извърши спрямо него. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че косвен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта за одобряване на плана за застрояване на имота на жалбоподателя и издадената виза за проектиране е недопустим в това производство. Те представляват индивидуални административни актове, които подлежат на самостоятелно обжалване. Няма данни и твърдения да са оспорени по предвидения в ЗУТ ред, поради което са влезли в сила и са придобили стабилитет. Незаконосъобразно в оспорената пред административния съд заповед е извършвана преценка за съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби в производството по реда на чл. 156, ал. 2 ЗУТ при служебната проверка на издаденото разрешение за строеж. Независимо от това правилно съдът е отчел несъответствието в площта на ПИ, редуцирана след одобряване на уличната регулация, отразена в застроителния план - 1861 кв. м, спрямо посочената в инвестиционния проект и издаденото строително разрешение - 1876 кв. м. Действителната квадратура на ПИ не е съобразена в строителните книжа, което влияе на преценката за спазване на предвидените с плана устройствени параметри. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че в случая е завишен показателя плътност на застрояване. Сградата е проектирана като пететажна и се състои от подземен, полуподземен и четири надземни етажи. От част "Архитектура" на одобрения проект е видно, че застроената площ на първи - полуподземен етаж е 600,19 кв. м. Правилно спрямо тази площ е преценена плътността на застрояване и е прието, че е 31,99 % в нарушение на предвидената с плана такава от 30%. Съгласно § 5, т. 17 ДР ЗУТ "плътност на застрояване" е отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващо застрояване спрямо площта на УПИ, изразено в процент. Според т. 15 на същата разпоредба "застроена площ" е площта, ограничена от вътрешните очертания на ограждащите стени на първия надземен или полуподземен етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената част на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби, рампи, гаражи и др. с височина до 1, 2 м. от средното ниво на прилежащия терен. При тази законова регламентация правилно съдът не е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, в която е определена плътността на застрояване. Неправилно вещото лице е разделило полуподземния етаж на две предвид денивелацията на терена, като е определило застроената площ при отчитане само на подземната част от този етаж. Съгласно § 5, т. 47 ДР ЗУТ етаж е част от сграда или постройка между две последователни плочи. Затова и при съобразяване на дефиницията, дадена в т. 48, в случая подземният етаж на сградата, заключен между две последователни плочи не може да се разделя на две части - подземна и полуподземна, при формиране на застроената площ на сградата по смисъла на § 5, т. 15 ДР ЗУТ. Доводите в касационната жалба, че не е приспадната площта на всички тераси в полуподземния етаж с височина до 1,20 м от средното ниво на прилежащия терен, са неоснователни. Видно от част "Архитектура" на проекта на този етаж не са предвидени тераси, а лоджии, които по определението на § 5, т. 58 ДР ЗУТ са включени в общия обем на сградата и не подлежат на изключване от застроената площ на етажа. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че имотът не се намира в свлачищен район по смисъла на § 5, т. 77 ДР ЗУТ, но попада в район "Аб", включващ територии, съседни на засегнати от стари, стабилизирани и съвременни активни свличания и абразионни участъци. Той се намира на 300 м от активно свлачище "Т. З.", вписано в регистъра по чл. 95, ал. 2 ЗУТ и е съседен на друго потенциално свлачище, вписано в същия регистър. Съдът подробно е обсъдил дадените в инженерно-геоложкото проучване препоръки относно отвеждането на водите и заустването им в уличната канализационна мрежа с оглед спецификата на терена и обосновано е приел, че те не са изпълнени в одобрения проект, част "ВиК" чрез предвиждане на система за модулярна пречиствателна станция. От експлоатационното дружество е изразено изрично несъгласие за заустване на отпадните води от имота в битовата канализация. В този смисъл не е спазено изискването на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ за представяне на договор с ВиК за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Настоящият състав не споделя заключението на съда, че приложеното становище на РИОСВ - В. се отнася за инвестиционно предложение, което се различава значително от предвидената с издаденото разрешение за строеж сграда. Действително е налице несъответствие в параметрите на предложението, за което е дадено становището, но то не е съществено. Това обаче не влияе на правилността на крайния правен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното за разрешението за строеж не са налице установените нормативни изисквания, поради което оспорената заповед за отмяната му ведно с одобрените инвестиционни проекти правилно е преценена от съда като съответна на материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение